©

Когато властта мълчи, гражданите трябва да крещят.

В Пловдив и в община Марица се разиграва сценарий, познат от прехода – вместоразвитие, има репресия; вместо прозрачност – административен натиск срещу неудобните.

Натиск вместо решения

Докато селата в Марица тънат в кал и безпътица, а пловдивчани чакат реални инвестиции в инфраструктура, енергията на институциите се насочва не към проблемите, а към хората, които ги изобличават.

Сред тях е Мартин Бурнарски – дългогодишен предприемач и председател на сдружение "Бъдеще за Община Марица“. Той публично повдига теми за корупция, злоупотреби и липса на контрол върху публичните средства.

Реакцията е светкавична: поредица от проверки на бизнеса му, промени в схеми за преместваеми обекти, закриване на работещи зони – все в името на "спазване на реда“.

Само че редът изведнъж започва да действа избирателно. Нарушения не са открити, но обектите на Бурнарски са премахнати, докато други – "по-удобни“ – остават непокътнати.

Когато гражданите казват "стига“

Случаят с Гребната база е последният пример как институциите могат да се обърнат срещу обществения интерес.

Пловдивската администрация отказва подновяване на разрешителните на обекти за хранене, които вече 15 години обслужват хиляди спортисти, родители и посетители.

Официалният мотив – подписка от 105 души, поискали изграждане на спортна площадка.

Реакцията на гражданите не закъсня: над 800 пловдивчани се подписаха в контрапетиция, настоявайки зоната да се запази такава, каквато е – място за хората, част от живия дух на Гребната база.

"Това не са просто търговски обекти. Това е мястото, където си купуваш кафе след тренировка, където децата пият вода, където се събират хората. Да го заличиш, означава да убиеш атмосферата на Гребната“, казват те.

Кой има интерес?

Никой не обяснява защо гласът на 105 души тежи повече от този на 800.

Никой не поема отговорност защо решения, засягащи обществени зони, се взимат без обсъждане, без прозрачност и без логика.

А съдът – вместо да защити обществения интерес – затваря очи.

Това не е просто спор за няколко павилиона. Това е символ на системата, в която властта наказва активните и защитава мълчанието.

Репресията като политика

Историята на Мартин Бурнарски е част от по-голяма картина – модел на управление, който мачка, когато някой дръзне да бъде различен.

Местната власт би трябвало да подпомага инициативните, а не да ги превръща във врагове. Вместо това институциите се превръщат в инструмент за сплашване.

До кога?

Днес въпросът вече не е дали ще останат няколко обекта на Гребната база.

Въпросът е дали гражданите на Пловдив ще позволят администрацията да се превърне в съдия, прокурор и екзекутор едновременно.

Вече са подадени сигнали до български и европейски институции. Гражданите готвят протести.

Защото това не е битка за бизнес.

Това е битка за справедливост.

И за правото на всеки гражданин да бъде чут – дори когато е неудобен.