©

На фона на природните катаклизми, на които сме свидетели  и които все още търсят обяснение, както и във връзка със санкциите за презастрояване и законите за устройство на територията, архитектурата и правилата за строителство, се замислих над следното. Тече дебат дали в училищата трябва да се изучават религия, духовни дисциплини и абстрактни морални ценности?

Аз обаче, като архитект и еколог  имам следното предложение - образованието трябва да се корени в екологията и архитектурата, т.е. в разбирането за закони на природата, устойчивост и хармония, вместо да акцентира предимно на религия или морални абстракции. 

Ето моите аргументи:

Климатични и екологични катаклизми - всяко наводнение, бедствие, масово застрояване и обезлесяване са резултат от незнание и липса на практика. Ако децата от малки разбират какво е "естествен баланс“, кое може да се застроява и кое - не, ще се научат да мислят в системи, а не просто да изпълняват инструкции.

Превенция на бъдещи грешки - мозъците, които учат принципите на природата от малки, формират устойчиви умения за оценка на риск, за естетика, за енергийна ефективност и за съобразяване с околната среда. Така, когато станат възрастни, няма да правят глупости, които да водят до катастрофи.

Формиране на интегрално мислене - архитектурата учи на логика, планиране и естетика; екологията учи на цикли, взаимозависимости и устойчивост. Комбинирани, тези дисциплини развиват умения за вземане на решения в сложни системи, което е критично в свят на климатични и социални промени.

Съзнателна връзка с природата - ако децата учат как функционират екосистемите, какви са последствията от човешката намеса, се изгражда интелект и емпатия към природата, което води до по-отговорни граждани.

С други думи, това е инвестиция в бъдещето - вместо да се учат на абстрактна морална "правилност“, децата се учат на закони, последици и системност, което е далеч по-ефективно за оцеляването на обществото и планетата.

           Който се учи,той ще сполучи!