©

На Понеделник пазара, точно срещу къщата на ул."Съединена България"№11,  в продължение на доста години имаше едни едноетажни помещения, в които се разполагаше някаква база – склад за плодове и зеленчуци. Тук работеше Кръстьо в продължение на много години. Бях чул,ч е Кръстьо живее в с.Белащица. Той всяка сутрин идваше от село и късно вечер си заминаваше. Винаги беше облечен в една синя манта. От ТКЗС- тата от близките села докарваха селскостопанската стока с каруци и по-рядко с камиони, която Кръсто разпределяше и изпращаше за продан по магазините. Стоката идваше в големи количества, в големи дървени щайги и кафези, тегленето ставаше на кантар паланца, който можеше да тегли до сто и повече кила.Този кантар представляваше една платформа с размери около 80/100см.,на която се поставяше стоката. Отчитането на килограмите ставаше чрез местене на една тежест по един разграфен лост.

Пак на това място срещу къщата на ул."Съединена България"№11 дълги години имаше един търговец, който продаваше предимно домати, казваше се Такев. Беше мъж на средна възраст. Беше приветлив,винаги усмихнат,услужлив.

Спомням си как от щайгата изваждаше доматите един по един. Държеше ги внимателно все едно, че държи яйце. Избърсваше ги с кърпа и те направо заблестяваха и тогава ги нареждаше на сергията. Всичките бяха почти един размер, не бяха много големи. Имаха алено червен цвят.

Такев го знаеха не само от махалата, много хора идваха и от други махали специално за да си купят от него. Запомнил съм техния хубав вкус, който няма нищо общо със сегашните "розови" домати, в които почти винаги по средата има един бяло- зелен твърд кочан, който трябва да се изхвърли.

При Такев имаше едни български домати сорт "Бизон", които бяха може би-най вкусните домати, които съм ял. Ципата им беше тънка и нежна, имаха малко семки, които бяха дребни и нежни. Вътре в домата имаше много"месо" розово червено, не много кисело, дори леко сладко.

Някои предпочитаха по-киселите домати, въпрос на вкус. Цената на доматите беше почти символична - около 5 стотинки. Един типов хляб тогава струваше 15 ст.

При Такев имаше и краставици. И те бяха вкусни. Имаха малко семки, които бяха дребни, нежни.

Преди няколко години от град Царево купих домати. Продаваше ги една възрастна жена пред къщата си. Имаха същия вкус, както го знам отпреди. Поприказвахме си. Тя не купувала от вносните холандски семена. Запазвала си семената. Сама ги разсаждала и така отглеждала своите истински вкусни, качествени български домати.

Тази жена заслужава огромно уважение и почит. Тя заслежава голяма награда.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

19.09.2025г.                                                  oleg5@abv.bg