©

Понеделник пазара до преди години беше едно от емблематичните места на Пловдив. Всеки понеделник на улиците "Патриарх Евтимии“, "Съединена България“ и пред сегашната Първа поликлиника ставаше голям пазар.

Още по-голям беше Четвъртък пазара,който има много по-дълга история, Спомням си за една история разказана от леля ми Сийка, която се е случила преди много време..

Преди повече от стотина години моята баба Мария и леля Сийка сестрата на дядо ми Михаил, придружавани от Алито,домашният хамалин отиват да пазаруват на Четвъртък пазара. Алито носи на главата си голям плетен от тръстика кош, в който се слагат напазаруваните стоки.

Купуват каквото купуват и по едно време от някъде изниква един бик, който се насочва право към леля Сийка. Поваля леля Сийка върху някакви чували пълни с пшеница. Спасяват я пълните чували. Идват хора и откарват бика.

Рано сутрин още по тъмно започваха да прииждат търговците на зеленчуци и плодове и да се настаняват на предварително нагласените маси-сергии за продажба. Някои от тях си носеха кантари. Хората не казваха теглилка, а казваха кантар - турска дума, която е перенесена от арабския език.

Повечето от търговците нямаха кантари. Имаше едно помещение, намиращо се на първия етаж в къщата на братя Семови на ул."Съединена България" №9. В него имаше кантари, които срещу заплащане ги даваха под наем. Сутрин търговците наемаха кантар срещу заплащане, а вечер го връщаха.

Това помещение просъществува някъде до към 1971г .Интересно беше, че в него имаше стационарен телефон. По това време в цялата махала имаше само два стационарни телефона - единият в споменатото помещение, а другият беше частен в къщата на ул."Съединена България"№11 - там, където живееше Минка с майка си.

Майката на Минка беше услужлива и някои от съседите ползваха нейните услуги да се обадат по телефона, вместо да ходат до пощата. Градският телефонен разговор тогава струваше 2 стотинки. За междуградските разговори трябваше предварително да се даде поръчка и да ти определят час. Междуградските разговори в България бяха с много лошо качество. Разговорът заглъхваше, чуваше се някакво пукане, пращене.

За сметка на това телефонните разговори с капиталистическите държави бяха с отлично качество. Бяха доста скъпи, но майка ми често разговаряше с нейния чичо Сава Попов, който живееше в Париж още от 1923г. - след преврата и убийството на Александър Стамболийски.

Животът тогава беше такъв, че хората много рядко имаха нужда от телефон.

Кантарът представляваше един плосък метален съд като плитка чиния захванат с три синджира към един лост. На този лост бяха разграфени килограмите и грамовете и по него се движеше едно тежест и така се отчиташе теглото. Когато се теглеше, кантарът можеше да се държи на ръка за един ченгел-кука или можеше да се закачи на подходяшо място - клон на дърво.

Имаше и едни други кантари, на които от едната страна се слагаше стоката, а на другата тежестите. Тежестите бяха наредени в едно дървено трупче от буково дърво .В това трупче имаше издълбани гнезда, в които стояха наредени тежести от едно кило, половин кило, двеста грама, сто грама, петдесет грама.Имаше и по-малки тежести, но нито търговците, нито купувачите се занимаваха с тях, теглеше се "наедро".

арх.Олег Каразапрянов

17.09.2025г. oleg5@abv.bg

А тук може да гледате филм за махалата Тепе Алтъ и за пазара.

https://www.youtube.com/watch?v=05HzaGxReNs