©

Тези дни се сетих за Летния театър.

Той е построен 1954 година – много преди и да чуем, че Пловдив имал и амфитеатър. Който по-късно измести до голяма степен Летния.

Разликата в мащабите е голяма, но днешната културна сцена номер 1 няма онези околни пространства, които събираха стотици пловдивчани на Бунарджика – алеите бюха пълни с народ, по пейките седяха млади и стари и слушаха без пари. Получаваше се едно огромно "културно пространство“ - както биха казали днес.

Та в петък решихме да се върнем към спомените за онези години, когато всеки концерт на Летния театър беше събитие, което се коментираше дни наред.

Ето записът към това ТВ предаване

https://www.youtube.com/watch?v=gAyMc4fYtnM

Ако го гледате, ще научите за някои емблематични за времето концерти – на "Сребърните тигри“, Клаудио Вила, Емил Димитров, Щурците...

Лични спомени:

Концертите, които бяха на летния театър, гледах на аванта.

От единия страничен вход се виждаше част от сцената, над театъра имаше скали – и оттам гледката беше добра, освен това на фасадата имаше две малки прозорчета, откъдето се виждаше какво става зад кулисите. Веднъж видях Емил Димитров по бели гащи, и други звезди зърнах по бельо, но от дискретност спирам дотук с имената.

Събирах автографи, даже успях да събера всичките 6 подписа след концерта на Бетина Карстен и "Петимата от Венеция".

Ако не се лъжа Лили Иванов беше подгряваща изпълнителка преди венецианците. Излезе на сцената с къса бяла рокличка, очерта с кабела кръг на сцената, коленичи в кръга и запя като същинска Рита Павоне "Но, но лета, пер амарти…"

След години Лили Иванова се похвали, че видяла в Италия звездата Бетина Карстен, която деградирала до ресторантска певачка.

Най-великото събитие на Летния театър обаче беше гостуването на шведския състав  "Северните тигри".

Градът беше облепен с афиши, на снимките шведите  приличаха на "Бийтълс" – три китари, барабани, дълги коси.

Като ден днешен си спомням как на първия концерт светлините изгаснаха, в тъмното някой нещо нареждаше…И неочаквано Бунарджикът, където е Летният театър, се разтресе от нечуван мощен рев.

Прожекторите блеснаха и видяхме как един рус младеж с невиждано дълги кости бие в транс барабаните си и не спира да крещи.

До този момент никой не беше крещял на пловдивска сцена.

Западът беше дошъл на крилете на джазбандиста Бенка – още помня името му.

Тръпки разтресоха публиката, тя се раздвижи и след малко бе обладана от невиждан групов екстаз.

На следващата вечер Летният театър беше оцепен с патрули с кучета. Тълпи млади хора се опитваха да намерят място, откъде да зърнат поне частица от шоуто. Билети, разбира се нямаше.

Бенка отново изкрещя в тъмното и публиката пое рева…

Милиционерите търчаха като обезумели с кучетата и не знаеха какво да направят.

След това "Северните тигри" тръгнаха към Северна България.

Преди време ми се обади един стар пловдивчанин и ми разказа как си събрал багажа и тръгнал подир шведите – изгледал всичките им концерти на българска територия.

Нещо подобно видях по-късно в софийския Парк на свободата. През 68-е година имаше Световен младежки фестивал.

Имаше много музиканти, но голямото шоу направи югославската група "Елипси". В нея имаше и един чернокож младеж от Горна Волта. По средата на първото парче момчето се хвана за сърцето и рухна на бездиханно на земята.

Публиката се уплаши. Аз обаче – не. Съобразих, че въпреки критичната ситуация баскитаристът не спира да нагнетява напрежение с дебелите си струни, а пък падналият продължава да държи микрофона до устата си.

Изведнъж мъртвият оживя и издаде рев, който отекна до Партийния дом.

Публиката издивя, патрули от цяла София се спуснаха да гасят пожара, размахваха се палки и всичко това още повече вдигаше адрелина.

Какво по-голямо щастие – да се прибереш в студентската квартира без глас от крещене и със синина от милиционерска палка?

Десетина години по-късно дойде и самата Тина Търнър. В този период тя се намираше не в най-високата точка на кариерата си и вероятно това бе причината да стигне до Летния театър в Пловдив.

Току-що се бях оженил, жена ми също прояви интерес към концерта и нямаше как да я карам да се катери по скалите или да гледа зад кулисите от тайното прозорче.

Купихме си билети като нормални хора. Което се оказа груба грешка.

В деня на концерта срещнах Тома Спространов и той развълнувано сподели:"Не смятах, че ще доживея да видя Тина на живо".

 - И аз – добавих съвсем искрено. –Купих си даже билети.

По време но концерта Тина се преоблече поне пет пъти – облеклото й ставаше всеки пък все по-оскъдно.

20 години по-късно научих от Кертика – един от организаторите на концерта, че певицата поставила пред тях едно категорично условие – преди всяко преобличане да си взема душ.

Хубаво, ама на Летния театър нямало и следа от баня. И тогава направили нещо като бригадирска баня – варел с топла вода и кабинка от сковани летви и полиетиленови завеси.

Почти прозрачни.

Посветените в очакваното събитие заели стратегически места и зачакали.

Дошло време за първото преобличане.

Тина Търнър са затичала към импровизираната баня и още по пътя започнала да захвърля дрехите си.

Още преди да се скрие зад завеската лъснал черният й задник.

Организаторите търкали очи – не можели да повярват, че всичко това не е сън.

И така – цели пет пъти.

Колкото пъти оттогава виждам Кертика, всеки път го карам да ми разкаже какво точно е видял.

И всеки път се псувам – защо точно тогава реших да си купя билет като бял човек, а не заех онова място, от което се виждаше какво става зад кулисите?

Е, и аз като Тома Спространов доживях да видя Тина Търнър на живо, но не видях всичко. За разлика от Кертика.

Само че в онзиденшното предаване се обади зрител и каза, че Томито Спространов лично поливал с топла вода голата Тина. Е, това го чувах за пръв път. Едва ли е истина, но е добро доказателство как в Пловдив клюката не само остава жива десетилетия, но се намират и хора, които я доукрасяват.

Представете си само картинката...

Такива работи могат ли да се чуят в друг град?