©

Сегашните ученици не знаят какво е това - ученическа бригада.

Аз съм участвал в две големи и няколко по-малки бригади. Първата голяма бригада беше между 9-ти и 10 -ти клас. Един месец строихме пътя между Доспат и Девин. Язовирът още го нямаше и лагерът беше разположен в сегашното дъно малко преди стената, която се строеше. Това беше Национална бригада с над хиляда бригадири от цяла България. Имаше големи военни палатки с походни легла и цялата организация беше доста военизирана. Дисциплина, работа, лагерни огньове с песни, рецитали и други изпълнения. Сутрин се ставаше в 6 часа с тръба и следваше крос около 1-2 км. Закуска и товарене на камионите, с които ни извозваха до обектите. Воените взривяваха скалите, а ние пренасяхме камъните с колички до определени места и почиствахме трасето на пътя. Обядът беше на обекта, а вечерята в лагера. Работата беше сериозна, но иначе животът беше много интересен, защото бяхме събрани от цялата страна - момчета и момичета.

Ловяхме раци в реката и вечер ги печахме на огньове. 

Втората бригада беше между 10 ти и 11 ти клас в Клисура. Садяхме борчета  над Ж.П.  тунела и на други места. Тази бригада за мен беше по-трудна, защото бях определен за командир на бригадирите, които бяха една година по-малки от мен. Спомням си, че ми беше много трудно да запазя дисциплината между тези млади хора, на които им кипеше кръвта. Накрая получих криза от апендисит и с линейка ме докараха в Пловдив за операция.  

 Почти всяка година ни изпращаха на  седмични бригади - да берем ябълки, чушки, домати и други плодове.

Спомням си, че северно от Пловдив имаше огромни градини с ябълки, праскови и други плодове. Направо безкрайни и с прекрасни плодове. Тогавашната ябълка - Златна превъзходна никога вече не съм ял. Обикновено това ставаше есенно време, когато се прибираше реколтата. Никога не съм разбирал, защо сега ги няма тези прекрасни градини със всички хубави плодове. Блоковете с червени чушки в Първомайските села бяха километри, а самите чушки огромни. Е сега има само зърнени култури.