За щастие на Пловдив тази къща все още  си е там - на ул."Зора"№ 12. Къщата не притежава някакви особенни архитектурни качества, но си остава като своеобразен елемент от облика на Понеделник пазара, а може би и на Пловдив. Строена е някъде около 1930-1940г.

Собственик на къщата беше известният пловдивски учител Тодор Стойчев, който ни напусна преди много години някъде около 1960-1965г. Той беше родом от родопското село Славейно.

По фасадата на къщата нямаше мазилка. Имаше един период, когато по цялата фасадата на къщата бяха поникнали едни пълзящи растения с тъмнозелени листа и тя изглеждаше много интересно. Вероятно много преди Хундертвасер да направи озеленените фасади и да добие световна известност Това беше една естествена и красива топлоизолация през топлите пловдивски летни дни. По-късно зелените растения по фасадата бяха премахнати и фасадата бе измазана.

Преди това беше направена пристройка от запад към къщата.

Къщата беше на два етажа. На втория етаж, където живееше Тодор Стойчев с жена си, се влизаше от север.

До къщата се стигаше по две стълбищни рамена с десетина стъпала от уличката покрай къщата на братя Стойкови. Пред къщата имаше малък двор засаден с цветя и храсти.

Учителят Тодор Стойчев беше възпитан, интелигентен човек, уважаван от съседите си. Беше от години пенсионер. От сутрин до вечер се чуваше тракането на  пишещатата му машина.

Не разбрах какво е писал, не посмях  да го попитам, въпреки че ми беше интересно - вероятно някакви спомени.

На втория етаж живееше дъщеря му Дора с мъжа си Иван Георгиев и дъщеря им Радинка.

На първия етаж живееше синът на Тодор Стойчев - известен лекар специалист по УНГ – уши, нос, гърло - д-р Стефан Стойчев заедно с жена си Надя, една много приветлива жена.

Обичах да се срещам с доктора, въпреки че бях 6-7 годишен, а той зрял човек, известен лекар. Много често той споделяше с мен, че е искал да стане инженер, но нещата са се променили.

На 6 години за един рожден ден получих подарък фотоапарат – съветски,  "Смяна"4. Все още си го пазя. Заедно с фотоапарата получих и наколко филмчета. Щраках, щраках и занесох филмчето да го прояват, там на фотото до бившия Нармаг на Главната. На филмчето нищо не беше излязло,но аз продължих да щракам.

Един ден докторът ме видя, че щракам с фотоапарата, казах му че снимам. Той разбра,че нищо не разбирам от снимане и с голямо търпение на няколко пъти ми показа как да снимам.От тогава започнах да правя добри снимки.

В махалата докторът пръв си купи мотоциклет MZ 125. Първият автомобил му беше Запорожец 965.

Синът на доктора се казваше Тодор, на името на дядо си. С Тошко като деца прекарахме много време в игри. По едно време на Тошко му купиха тротинетка. През онези години не всеки можеше да има тротинетка. Той даваше на всички деца от махалата да я карат. Един ден тротинетката се счупи.

Тошко се притесни как ще се прибере със счупената тротинетка. За щастие съвсем близо в махалата работеше един оксиженист, който я завари.

И краят беше щастлив…

        12.06.2025г.

                                                                                   арх.Олег Каразапрянов

                                                                                           oleg5@abv.bg