Всяка вечер чакам 18 на спирката на колелото срещу централна гара – пише ни Апостол Точев. Впрочем, там няма и следа от спирка, но аз си чакам. Автобусите

някой път спират, друг път подминават. Спирка няма – камо ли пейка.

До онзи ден обаче имаше една счупена водопроводна тръба, която използвах за пейка.

Онзи ден обаче някой я прибрал. И сега няма къде да седя – докато чакам. А съм инвалид. За пейка не смея и да мечтая. Поне върнете ми тръбата.

Моля ви от все сърце – върнете ми счупената тръба – за да има къде да седя, докато чакам.