©

Преди може би 10 години ме потърси един човек. За да ми разкаже тази история.

Не се оплакваше, не търсеше помощ. Може би се надяваше, че аз ще разкажа историята на други хора. За да знаят и те какво може да им се случи в този град.

Аз обаче се опасявах, че такива истории хвърлят сянка върху града, в който мина живота ми. И на моменти даже ми се е струвало, че той е по-добър от другите.

А може би нищо не трябва да се крие. От криенето градът не става по-добър.

Та историята е следната – ще се опитам да я възпроизведа в първо лице, така какато ми беше разказана.

"Майка ми се поболя. Вече беше много стара, но исках да направя всичко, за да удължа животът й. Намерих добри лекари, настаних я в "Св.Мина“.

Лекарите правеха каквото могат, но нямаше подобрение. Майка ми се топеше пред очите ми.

Един ден ми казаха, че няма повече смисъл да лежи тук. По-добре да си я прибера – да си умре между свои.

Тръгнах към болницата с колата си. Отпред имаше знак“ забранено паркиране“. Спрях на забраненото и обясних на мъжа отпред – портиер ли беше, охрана ли, не знам, каква е ситуацията. И че ще сляза с майка ми след малко.

Майка ми лежеше на третия етаж. Естествено, нямаше носилки, нямаше санитари да ми помогнат.

Взех мама на ръце – като детенце, и заслизах по стълбите.

Най-после стигнах входа, излязох и видях… как паякът отнася колата ми.

Охранителят се смееше ехидно…

Опитах се да разбера що за човек е този уж служител в болница. Казаха ми, че частната фирма, на която е паякът, давала по няколко лева на такива хора, които сигнализирали за нарушител. И той звъннал веднага след като видял гърба ми.

Забраненото пространство пред болницата носело добри приходи – и на фирмата, и на охранителя. Много хора на зор нарушавали правилата.

Милост обаче нямало за никого.“

Доколкото знам, заедно с частниците с паяка, тогава вървеше и служебно лице – полицай, да следи дали всичко става законно. Далаверата е ставала пред очите му – дали и той е вземал процент?

От нещастието на болните хора вадеха добри пари и таксиджиите, които дебнеха пред Хирургиите и вземаха тройно. И хората с бели престилки, които въртели бизнес с кръв и лекарства… И т.н.

Не знам дали има по-лошо нещо от това да търгуваш с болката на хората..