©

През една друга зима проявих съобразителност и реших да не пътувам по зеледените пътеша до Букуреш и потърсих гуми в град Гюргево, който е съвсем близо да границата.

Успях - намерих гуми в това градче. Гюргево. В сервиза свалиха старите гуми и монтираха новите румънски марка Виктория.

Тръгнах да потеглям, но колата не може да тръгне. Оказа се,че накладките са замръзнали. Не се учудих,т емпературите бяха около минус 20 .

Всякакви части за Лада имаше и в Унгария, и Западна Германия, но цените там бяха твърде високи за нас българите.

Имаше една приказка, че отоплението на Ладата струвало 6000лв., а колата 300лв. Наистина отоплението беше чудесно, но имаше едно кранче, на което платното се късаше и започваше да тече антифриз в краката на пътника. Платното се сменяше лесно, но беше дефицитно, а и за да се свали кранчето, трябваше да имаш специални ключове тип "звезда".

След две три години каране един ден на връщане от Смолян двигателят загря  - въпреки че беше зима и температурите бяха около нулата. Стрелката на уреда, отчитащ температурат, отиде на червеното. Спрях и пипнах термостата. Явно клапата в термостата беше застанала,  не можеше да отвори големия кръг и затова двигателят беше загрял.

С почивки се прибрах в Пловдив. В магазина на Мототехника нямаше термостати, а колата ми трябваше. Разрязах термостата с ножовка, махнах клапата и запоих с калай разрязания термостат. Лошото беше, че сега антифризът циркулираше свободно и двигателят не можеше да достигне нормалната температура, а това означаваше по висок разход на гориво.

След третата година по праговете и калниците се появиха ръждиви петна. Един праг струваше двадесетина лева, но нямаше откъде да се купи.

Калниците струваха около 35 лв., но ги даваха само с "министерско постановление" - така ми каза продавачът в магазина за едрогабаритни части за Лада.

На тавана имаше едно петно още когато купих колата. Впоследтвие се оказа, че петното е от някаква мазнина попаднала още при производството на колата.

Проблем създаваха и иглените лагери на диференциала, които бярзо се износваха но и те липсваха по магазините за авточасти.

Пътувах от София към Пловдив, когато отзад се появи някакъв непознат шум. Намалих скоростта и се прибрах благополучно.

На другия ден отидох в сервиза на Лада,където ми предложиха да ми монтират нов диференциал, не можели да правят ремонт  на диференциал. Струваше много пари.  И се отказах. Потърсих познат автомонтьор с надеждата да ми помогне. Бай Георги Мачев се казваше и той наистина ми помогна. Оказа се, че руснаците още при поизводството на колата не са наляли масло в диференциала и от това се е получил този проблем.

Трябваше да се сменят само лагерите, което беше пъти по евтино от нов диференциал

Руските свещи не бяха лоши, но и те липсваха на пазара. Имаше български - на ВМЗ, с които можеше временно да решиш проблема. Най добрите свещи бяха "Бош" и "Шампион", но от тях можеше да си купиш с долари от Кореком.

Проблем създамаше и ключалката за запалване на автомобила.В нея имаше едни пластинки, които даваха контакт и колата палеше. След известно време контактните прастинки нагаряха и не можеха да дадат контакт.

Разбира се, в Мототехника тази част не се предлагаше. Трябваше да купиш цялата ключалка, която стуваше около 60лева, а това беше почти половин заплата по онова време.

След определени километри чукчето и наковалнята в делкото се износваха. Руските не бяха лоши, но още по добри бяха италианските "Магнет-марели", каквито имаше пак в Кореком.

Ладите имаха два ключа - един за отключване на вратите и един за запалване на двигателя.

Един ден заключих вратите, а ключовете останаха вътре. Не знаех какво да правя. Бях на авторски надзор в район Тракия.

Дойдоха много строители, които имаха Лади, но нито един ключ не стана. Тогава един строител с длани започна да натиска надолу предното стъкло. Получи се пролука около 5-6 мм. Мушна парче тел с кука в единия край, закачи с куката копчето и го издърпа. Вратата вече можеше да се отвори.

Със запалка можеше да нагрееш отвън заключващото устройствно на триъгълното прозорче. След секунди то се отлепваше и можеше да отвориш вратата без проблем

Ладата беше изключително нестабилен автомобил при мокри , заледени и заснежени пътища. Дори ако на пътя има разпилян пясък,  пак може да занесе дори и при ниска скорост при натискане на спирачки или при завои…

Та така си живеехме тогава…

06.07.2025г.

                                                                               арх.Олег Каразапрянов

                                                                               oleg5@abv.bg