В последните седмици председателят на Комисията за защита на потребителите – Мария Филипова на няколко пъти изрази притесненията си, че капацитетът на звеното ѝ е ограничен. Справка на "Дневник“ в последния отчет на институцията показва, че около 20% от щатните ѝ позиции са незаети, но разходите за заплати се разпределят на 100% и плащания са осъществявани на база проведени заседания.

Според отчета КЗП е дала около 6 млн. лв. за заплати, осигуровки и други възнаграждения, а справка на "Дневник“ показва, че търси петима инспектори и експерти през портала jobs.bg с обявени брутни заплати между 1700 и 2000 лв.

Според Славев новите ѝ правомощия със сигурност биха били повод Филипова отново да поиска увеличаване на капацитета на комисията и този път това да бъде прието като основателно.

Но на практика "оцеляването на всеки бизнес ще зависи от усмотрението на комисията. И понеже това регулаторно чудовище не може да провери хилядите фирми за хиляди цени – ясно е, че това ще се превърне в постоянно надвиснала заплаха. Тоест още една бухалка, която може да се ползва избирателно“, посочи, в свой анализ в сряда ИПИ.

Според Славев пък Комисията за защита на потребителите е хубаво да има правомощия, чрез които да защитава правата на потребителите, но ако и тя се превърне и в разследващ орган, "ние фактически създаваме една армия от институции, от органи, които имат еднакви застъпващи правомощия и рискът да ги използват безотговорно е много голям, така че според мен това е притеснително“.

Комисията за защита на конкуренцията, друг от трите органа, които следят цените според Закона за въвеждане на еврото, бе посочена в скорошен доклад на БИПИ като един от органите, чиито ръководства се избират без външни номинации от други органи или лица и ги избира изцяло Народното събрание. В правилата за избора на ръководството липсват изисквания, свързани с професионален опит или експертни познания, отчете в свой скорошен анализ БИПИ.

В него за регулаторите се допълва още, че КЗК не изготвя стратегически план за дейността си, а само ежегодно приема свои приоритети за следващата година. Те обаче не са подкрепени с мерки и дейности за изпълнението им и така отчитането им се размива. Годишният отчет на комисията за 2024 г. не е внесен в Народното събрание, но дори да го внесат, както са правили предишните четири години, той така и не бива обсъждан в комисия или в пленарната зала.

Комисията получи около 350 хил. лв. средства от Министерския съвет миналата година, а само в рамките на две заседания от месец юли – още около 1 млн. лв. Разходите за персонал на комисията за 2024 г. възлизат на 6.2 млн. лв., заетите щатни позиции са около 100, а средномесечният разход за труд на човек – 5177 лв.

Най-пресните кадрови новини около Националната агенция за приходите пък бяха отпреди два месеца, когато бе увеличена заплатата на директора на НАП Румен Спецов. Новият ѝ размер и процентът на увеличението обаче останаха тайна. Миналата година заплатите на НАП бяха вдигнати с 9.5%. Според отчета на агенцията за миналата година разходите им за персонал са значително повече от на двете комисии – 366 млн. лв. Средногодишният щатен брой на персонала е от 7553 служители.