©

Късчета пловдивска история 23

В петък в ефира на Пловдивската телевизия си припомняхме филми от едното време. Боян Ранделов провокира с въпроса дали едновремешните филми не бяха по-хубави от сегашните?

Много заглавия на незабравими филми и имена на актьори бяха споменати...

https://www.youtube.com/watch?v=MnFBJDuV280https://www.youtube.com/watch?v=wWxyCcFmfxo

Една история обаче искам да преразкажа, тъй като тя си е истински филм. Разказа я редовният ни зрител арх.Валентин Маринов

За какво става дума?

Арх.Маринов е от уважавано търновско семейство. Като перспективен спортист може да остане в София. Той обаче избира да продължи живота си в Пловдив. Една от причините е, че градът е близко до Родопите, а младият архитект е влюбен в родопските песни. Любима песен му е "Руфинка болна легнала“

Да припомним, че тази песен стана особено популярна след като Васил Михайлов я изпълни във филма "Краят на песента“. В началото на 70-те години.

Та историята е от 1995-а година. Архитект Маринов е вече главен архитект на Пловдив и зам.кмет. Решава даже да участва в изборите за кмет -. като независим кандидат.

Един следобед – в разгара на кампанията, му звъни една жена, - няма да казваме още името й, и му казва, че трябва да се видят в 15 часа пред кино Гео Милев.

Кандидат кметът е много зает, опитва се да се измъкне, но в крайна сметка се съгласява – без да знае какъв е поводът за срещата.

Срещат се, жената го вкарва в киното, което не работи в този час, идва някаква чистачка, която отключва салона и двамата сядат в тъмното. Други зрители няма.

Екранът светва и започва.. "Краят на песента“

"Руфинкината“ ечи в празния салон.

И тогава архитектът си казва:“Тя ще е!“.

И жената, която е организирала тази прожекция с огромни усилия, става негова съпруга. До днес.

Името й е д-р Неделя Щонова.

Тази история не ви ли прилича на филм? Само че е истинска.

Може да я чуете в този запис – след 8-та минута

https://www.youtube.com/watch?v=wWxyCcFmfxo

Ех, какви филми имаше едно време...