©

Прави са тези, които твърдят, че загубим ли лева, губим България. Защото не е останало почти нищо от нашата автентичност и суверинитет.

Винаги са се намирали предатели, които са откъсвали по нещо от тялото на Майка България.

Ето, в учебниците по литература все по-малко остават истинските патриотични творби, а все повече недоразумения маскирани като "световна класика".

И това не е от днес или от вчера.

Защо смятаме с арабски цифри – нямаме ли си български?

Защо половината ни букви са гръцки - нямаме ли си родна глаголица?

Защо още през 1911 година заменяме  нашите  родни мерки и теглилки с разни еврогейски и франкофонски метри и сантиметри? И то без никакъв референдум.

А какво хубави мерки имаме:

·         Клѐкавец – това е най-малката мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга (става). Подразбира се дължината на нокътя на палеца.

·         Пръст – Под разстояние от "един пръст“ се разбира широчината на показалеца, разстояние от два пръста отговаря на широчината на показалеца и средния пръст, три пръста е широчината на показалеца, средния и безименния пръст, а под разстояние от четири пръста, се визира широчината на всички пръсти на едната ръка без палеца.

·         Чѐперек (още чо̀перек, чѐпарог) – Дължината между разперени палец и показалец.

·         Пѐдя (още и пѐгя) – Най-разпространената и употребявана мярка. Разстоянието от една педя е равно на разстоянието от върха на палеца до върха на кутрето при разперена ръка.

·         Ла̀кът – Разстоянието от върха на пръстите на ръката до лакътната става (ок. 50 cm).

·         Аршѝн – Тази мярка за дължина е с различна големина в различните краища. Обикновено два лакътя правят един аршин

И така нататък.

Има още една мярка за растояние с три букви – много полезна,  сещате се вероятно.

Та защо е трябвало да се поевропейчваме?

Не е ли добре както лева, така и мерките и теглилките, да се подложат на народен референдум. За да запазим българското!