©

Евгений Тодоров

След малко отивам да видя дъщеря си и внуците си. На ул.Козлодуй номер 6. Малка къща с дворче. Наоколо изчезнаха къщите с дворчета и се издигнаха кооперации.

В къщата, където отивам, съм роден и живял първите 4 години от живота си. И след това идвах често тук – на гости на лелите ми Надка и Маргарита. Така че помня много неща за живота и хората по тази улица.

Помня като детенце гледах от прозореца и видях как в едно забутено дворче между къщурките белокос мъж си играеше с няколко кучета.

Много години по-късно попитах инж.Георги Григоров, който е живял на съседната улица, кой е бил този човек. Ето какво ми разказа той. Описал съм историята в том 3 от поредицата "Запомнете Пловдив“, но не използвам повода да ви накарам да си купите книгата, тъй като тя отдавна не може да се намери.

Разказва инж.Георги Григоров:

"Преди 60-70 години на ул.“Козлодуй“ живееше бай Кочо Циркаджията. Имам много спомени за него, тъй като му бях помощник при изнасянето на представления по детски градини и училища.

Той можеше да прави стойка на една ръка, правеше я до дълбоки старини. Поддържаше форма и ни зарази и ние да спортуваме.

Покрай него научих доста неща за дресурата, разбрах как едно куче може да събира и изважда, това става с едни ишмари, но нека да си останат тайна.

Имаше умни кучета, които само дето не можеха да говорят. Имаше обаче едно куче, което беше много тъпо. То единствено можеше да стои на задните си крака и да ти прави мили очи. И да научеше нещо, като се изправяше пред публиката се разсейваше и забравяше всичко.

Това куче на име Топси обаче единствено стана голяма звезда.

Бай Кочо участваше и в циркови и естрадни програми, някъде там се запознал с Лили Иванова. Примата на българската естрада си харесала точно Топси – може би заради стойката и предания поглед. Дали бай Кочо е продал кучето или просто го е подарил като безнадеждно за дресура не знам. Но един ден видях Топси на корицата на поредната плоча на Лили Иванова.

Певицата обичаще да позира на фотографите с кучето от улица "Козлодуй“. И сигурно го е обсипвала с любов.

Един ден Лили Иванова и Асен Гаргов дошли в Пловдив – водили и Топси. На улицата срещнали Христо Бонев, с когото се познавали. И започнали да се хвалят – какви успехи имали, къде ходили, какво видели.

Зума изглежда се подразнил от софийското самочувствие и само казал:

Ама като знам колко ви е тъпо кучето, кво ми се хвалите…

На стари години бай Кочо се сещаше за тъпото куче, въздишаше и се опитваше да прави някакви обобщения за живота. Сравняваше съдбата на Топси със съдбата на другите умни и трудолюбиви кучета. Че и със своята съдба. Как са свършили другите кучета, как ще свърши той и защо най-добре си поживяло Топси.

А може би цялата история е като историята на България – живеят най-добре тези, които знаят едно – да се изправят на задните си крачка и да гледат тъпо, но с любов стопанина си..“.

Жълтият печат след години отдели много страници на кучетата на Лили Иванова. Там се описват приключенията на куче на име Топчо, което Лили водели навсякъде по света.

Предполагаме, че става дума за пловдивския Топси.

Постоянно е в прегръдките на примата, бил е на сцена и е аплодиран, сниман, хранен с деликатеси …

На това ли му викаха "кучешки живот?“

You Might Also Like