©

Не знам дали някой е изследвал при колко жители един град общ живот – тоест, голяма част от хората, поне тези, които са в някаква степен публични личности, се познават. Или хората са чували за тях.

Та до някоя година в Пловдив се знаеха имената на десетски лекари, учители, шивачи, занаятчии, търговци...

Отделна категория бяха чешитите. Странните хора. Слава богу, Пловдив запази паметта за поне няколко от тези личности – на книга или в бронз – като Мильо.

Други обаче са вече забравени. А допреди 20-30 години имаше спомени за тях.

Та сега ще се опитаме да възкресим паметта за една жена, която допреди 60-70 години познават всички. Живее на Понеделник пазара.

Никой не може да си спомни истинското име на тази жена – тя остава в спомените като Тебешир Кокона. Невероятно точен прякор. Лицето й е било винаги покрито с дебел слой помада и изглеждало тебеширено. Като героиня от японски театър Кабуки.

Пловдив е сцена, а Тебешир Кокона е единствената актриса в този жанр. Живот – пантомима.

Държанието й е аристократично и отчуждено – като едновремешните кокони. Или като непризната принцеса – рожба на греховна любов.

Всъщност това е една нещастна жена. Някъде в младостта си се влюбва в някакъв си Васил или Василаки. Тя си го наричала Вашилаки.

Никой не е виждал този мъж, никой не е чувал за него.

А може би не е съществувал реално?

Но Тебешир Кокона го чака, чака го денонощно на прозореца.

Чака го както се чака Годо в онази прочута пиеса на Бекет.

Целият град познава Тебешир Кокона. Едни й съчувстват, други й се подиграват.

Може би някой е любопиствал и се е опитвал да я заговори. И успокои.

Стена от мълчание. Никой не прониква в тайната. Вашилаки остава енигма...

...Една нощ изглежда чува гласа му...Или само усеща приближаването му...Или просто си фантазира. Няма време да слезе по стълбите и скача от прозореца с протегнати напред ръце. Като бяла птица...

Не умира, спасяват я. Но от този момент лицето й става още по-бяло, дрехите – още по-фрапантни. И мълчанието още по-непробиваемо...

Вашилаки така й не се появява, един ден Тебешир Кокона заминава да го търси в онзи по-добър свят. А може и да го е намерила...

Под Тебешир Кокона живее Соня Гледачката, тя е квартирантка в къщата. Казват, че била румънска циганка, имала е някакъв недъг и не е могла да държи главата си изправена. На рамото й имало черна гарга, която е подсилвала необикновения вид на гадателката. Гледала е ня накакви специални карти. И е познавала. Още са живи хора, които са ходили да я разпитват за някакви семейни работи. Каквото кажела Соня, това се оказвало.

Дали Тебешир Кокона е ходила при нея, какво са си говорили – историята мълчи...

Спирам дотук...

Евгений Тодоров