©

Заглавието звучи повече от странно, но е истинско. 94 годишният дядо Владо Тодоров разказа в ефира на Пловдивската телевизия как след като е бил изгонен от абитуриентския си бал през 1949-а година, оттогава досега 75 години на този ден празнува заедно с младите. Мислено, разбира се. Тази история е добре да я знаят днешните абитуриенти, които си мислят, че свободата да правят каквото си искат, е дадена изначално.

И така – през 1949 година ученици от Втора мъжка гимназия и ученички от Втора девическа гимназия ще празнуват заедно завършването на средното си образование. Ще празнуват във физкултурния салон на Мъжката гимназия.

Събират се в двора и се оглеждат. Досега са учили отделно и никога не са били толкова близо един до друг.

Организаторите са измислили как да се формират двойки – по номерата, който имат в своя клас. Номер 1, примерно, от мъжката паралелка става двойка с номер 1 от девическата.

На абитуриента Владо му се пада симпатична девойка. Запознават се и тръгват към входа на салона под строй.

Девойката го хваща под ръка. Вълнението е голямо.

Тържеството се организира от Съюза на народната младеж, който по-късно става Комсомол.

На вратата стои Активист от Съюза и контролира влизането. Вижда Владо и слага ръка върху гърдите му:

Ти не можеш да влезеш?

Оказва се, че абитуриентът Владо е враг на народа. Баща му е имал собствен камион и е ходил облечен като буржоа. А Владо говорил против народната власт и показвал слабост към западната упадъчна култура. За тези провинения е бил изключен от СНМ.

Шок. Девойката се разплаква и не иска да влезе. Активистът я хваща за ръката и насила я завалича в салона. Без кавалера си, разбира се.

Владо остава навън като изгонено куче. Няма право на абитуриентски бал.

А Фаик продължава с червената книжка напред.

Автентичния разказ може да чуете в предаването на Пловдивската телевизия, посветена но абитуриентските балове. Може да го гледате на запис тук

https://www.youtube.com/watch?v=FKK31jcELAo

А какво става с Активиста – попитахме.

Историята е интересна. Този малък защитник на народната власт се казва Фаик Ишпеков – помаче от село Забърдо. Защо намразва враговете на народната власт – можем само да гадаем.

Владо Тодоров – със своята съмнителна биография няма бъдеще. Не учи, става шофьор.

А какво става с Активиста Фаик, станал по-късно Филип.

Потърсихме в Уикипедия. Ето какво пише там:

Филип Ишпеков завършва Втора мъжка гимназия в Пловдив. Висшето си образование получава в Института по планиране в Ленинград. Следва аспирантура и получава научна степен "доктор по икономика“ в Академията за обществени науки – Москва.

Първоначално работи в апарата на Министерския съвет и през целия си професионален живот се занимава с икономическите връзки на България с други страни и с международните икономически организации. От 1967 г. до 1972 г. е търговски представител на страната в САЩ. Заместник-министър на земеделието по външнотърговската дейност в периода 1976 – 1982 г. През 1982 г. е назначен за посланик в Либия. На този пост остава до 1990 г. От 1990 до 1992 г. е заместник-министър на външните работи. Посланик в Белград през 1996 – 1997 г. Мажоритарно избран за депутат в Седмото велико народно събрание. Народен представител в XXXVI народно събрание.--

Повод за размисъл, както се казва...