©

В 90-тото издание на ТВ рубрика "ТРИТЕ НАЙ“ Йоана Криста Соколова продължи своето пътешествие в миналото на улица "Гурко“. Направи само няколко крачки вдясно от Одеона и стигна до ресторант "Хемингуей“

За по-младите пловдивчани този ресторант е съществувал винаги. Но не е така.

Та попитахме кой си спомня какво е имало на това място преди това? И каква е историята на сградата над ресторанта? Какви хора са живели и работили?

Поразровихме се в нашите архиви и открихме разкази за тази сграда – тя е била на Тошо Спортиста, а по-късно става Градски Тубдиспансер, в който работят известни на времето лекари. По цял ден преглеждат туберкулозно болни, често се заразяват и те, рискуват да заразят и семействата си.

На тази тема има запазено цяло предаване с изследователя на борбата с туберкулозата д-р Анастасов

https://www.youtube.com/watch?v=djKquG-H15E

Спомени от времето преди Тубдиспансера:

Деян Начев/: Къщата на Тубдиспансера беше на бай Тошо Спортиста и на неговия брат бай Коста, който работеше в магазина за продажба на велосипеди на ул. "Найден Геров".

Живко Железаров: Искам да кажа, че преди да стане Тубдиспансер, преди Девети, в тази къща имаше кабинет д-р Каишев, един от най-добрите ушни лекари в Пловдив.

Дълго години главен лекар на Диспансера е д-р Тодор Тодоров.

В крайна сметка диспансерът минава под шапката на доскорошната Гръдоболна, сградата се изпразва и там се настаняват едни от най-важните хора в града – футболисти от Локото – според някои..

Една от най-популярните личности, работещи в сградата на "Гурко“, е домакинът бай Атанас от Народната власт.

Д-р Анастасов: Помня бай Атанас вечно усмихнат, с шкембенце и много духовит. Сигурно е било някъде около 52-ра година. Тогава имаше избори за Народно събрание. В Белово правят някакъв пионерски лагер и бай Атанас като домакин на лагера отива в местната кръчма, сяда на една маса и се запознава с някакъв човек. И озни го пита какъв е, що е, а нашият казва: " Аз съм бай Атанас от старата власт ". Оказало се, че това е Пецо Пергена, кандидат за народен представител и бивш партизанин.

Спомням си и д-р Керкеняков. Беше голям привърженик на "Спартак" и член на ръководството. Слави Ненов също беше колоритна личност. В диспансера работеше и д-р Бояджиев. Заклет ерген и много добър специалист по костно-ставна туберкулоза. Много интересна личност беше и д-р Общински. Живееше горе над Тунела.

А какво има под Диспансера?

Преди 1989 година е било Стол на Съвета, както се казваше. Тук се е хранил Мамин Кольо.

Преди това беше стол на МВР. Служители и техните семейства купуваха храна в канчета за жълти стотинки.

По-късно столът се премести на "Георги Димитрнов“.

А още по-преди? Запазен запис на Тошо Африката:

Отдолу беше ресторант "Чайка", който се държеше от двама братя - бай Кунчо и бай Павльо. Бай Кунчо впоследствие отиде в "Тримонциум", на него дължим тъй наречения Бумбарник.

Жребият избра за победител Мария Димова.

Ето и новият въпрос“

Йоана Криста направи още няколко крачки в посока Главната и попита какво е имало на това сега празно място? И веднага отговори – ваксаджийница.

Въпросът обаче е по-дълъг. Той е какво общо има ваксаджийницата с Хемингуей и с Рамбо? Странен въпрос, но може би истинските пловдивчани ще се досетят?

Предаването може да гледате на адрес

https://www.youtube.com/watch?v=jxpDYFdwu5Y