В началото на 90-те,като зам.кмет на Пловдив имах в ресора си и екологията,ерго - сметосъбирането и обработката на отпадъците.Заварих незапочнат проект за депо в Ново село,който умря при бурни протести на местните.Аз се отървах с лека уплаха,когато бях там да ги убеждавам,че само ще спечелят,но те ме изгониха,като го съпроводиха с клатене на служебния автомобил.Нейсе.Единствената опция остана Цалапица,където бяха заровени куп проблеми.

    В проучване на европейския опит бях включен в делегация на зам.кметове на София,Пловдив,Варна и Бургас за посещение в Италия.Най интересният обект беше завод за преработка на опасни отпадъци във Верона.Той беше в центъра -стария град.От едната страна беше къщата на Ромео и Жулието,а от другата-завода,опасан с 10-метрови стени.Всеки час влизаше и излизаше камион.Имаше охрана като крепост.

    Преводачката беше българка с италиански паспорт.Намерихме много общи теми.Тя се оплакваше,че е пострадала от аферата с убийството на папата,защото фамилията и беше Антонова.Не я пускали в църквата.Попитах я как така кметът на Верона е позволил изграждането на такъв завод в сърцето на града и тя ми обясни следното-"В Италия това се контролира от мафията.Ако кметът беше отказал,щяха да оставят града да затъне в боклуци и да блокират транспорта.Къде ще ходи,освен да абдикира."

    Последната вечер беше даден банкет.Домакин беше изпълнителният директор на завода за третиране на опасни отпадъци.Той стоеше на челото на една дълга маса-беше като герой на Марио Пузо!Още го помня!