©

Отново преди дни, когато по Пловдивската телевизия-ПОТВ се заговори за ул.Патриарх Евтимий, се сетих за една наистина емблематична къща, намираща се на Понеделник пазара, на ул.Патриарх Евтимий или по-точно на югоизточния ъгъл на кръстовището на ул.Патриарх Евтимий и някогашната улица Гаврил Генов. Улицата Гаврил Генов вече я няма. Къщата граничеше с къщата на Кравареви.

Емблематична – защото в тази къща живяха хора, които допринесоха много за културата и изкуството в Пловдив По точно за оперната и симфонична музика в града. И тази къща беше съборена във връзка с предстоящото изграждане на музея на Тракийската култура.

Улицата носи името на Патриарх Евтимий, Патриарх на Българската православна църква.

На първия етаж на къщата се намираше известната в Пловдив аптека №1, до която беше будката с единствения телефонен автомат в целия квартал.

Като архитектура къщата не представляваше някаква ценност, най обикновена къща.

Беше построена някъде около 1930-1935г. или малко преди това. Знаех, че собствениците й са някъде от Родопите. Никой от махалата не знаеше подробности за тях.

Къщата беше четириетажна, като на последния етаж имаше покрита тераса. По едно време на терасата излизаше един музикант и започваше да свири на саксофон.

Много от довършителните работи по къщата не бяха направени. По стъпалата на стълбищета нямаше мозайка. Стъпалата бяха груби, бетонови. По фасадата нямаше мазилка, виждаше се тухлената зидария. Тогава тухлите единички бяха с размери 26/13/7см .със сантиметър по големи от сегашните. Входът й беше от ул. Гаврил Генов.

Мисля, че на всеки етаж имаше само по един апартамент.Тогава апартаментите бяха "вестибюлен тип". От втодното антре се влиза в този вестибюл и от него се влиза в отделните стаи. През онези години много хора от близките градове и села се преселиха в Пловдив. жилищната криза беше голяма. В един такъв апартамент във всяка стая живееше по едно семейство с деца, баби и дядовци. В стаята се спеше, готвеше, учеше, четеше.

Не знам как се беше случило, но в тази къща всичките обитатели бяха музиканти. Всички свиреха в Пловдивския симфоничен оркестър, който беше световно известен и изнасяше концерти в много европейски държави. Почти денонощно от там се чуваше музика – из целия квартал. Някой свиреше на пиано, друг на цигулка, на флейта или контрабас. Беше ми приятно да се заслушвам в тази хубава музика.

Познавах повечето от живеещите там. С децата им бяхме съученици в училище Йоаким Груев на Понеделник пазара. Спомням си за Стефче, по-малък от мен по години.Тук живя арх.Иван Делчев. Много спомени имам от Наска и Мичето, бяха 3-4 години по-големи от мен. Винаги на празниците на училището те изпълняваха нещо на цигулка. Свиреха много хубаво и всички им се възхищаваха, явно имаха талант.

Родителите на Наска и Мичето свиреха в Пловдивския симфоничен оркестър.Преди 7-8 или повече години един ден съвсем неочаквано, както работех в офиса си, вратата се отвори и се появи Наска. Не бяхме се виждали повече от 40г. Майката на Теодора Стойкова – бившата кметица на Стария град, й обяснила къде да ме намери. Срещата беше скучна. Разказа ми набързо,че живеела и работела като музикант в Германия от много години. Живеела добре.

Мария , Мичето или Миича както я наричахме беше съвсем друг характер. Винаги беше дружелюбна, весела. И тя свиреше на цигулка. Беше слабо, стройно, красиво момиче.Беше ми много симпатична и много обичах да сме заедно.Виждахме се и играехме в градинката на Понеделник пазара. След много години проумях, че и тя е изпитвала някакви симпатии към мен, но това е една друга история, много приятна за мен и за която има много да разказвам..

Изминаха много години, обитателите на тази къща се преместиха другаде да живеят, дойдоха нови. Дори повечето вече не ги познавах. Това беше някъде около 1962-1965г. По това време пред къщата паркираше един сив автомобил марка Варшава. Автомобилът беше на башата на Пенка Петрова, която по-късно по мъж стана Петкова. Пенка учеше в училище "Йоаким Груев" и пееше в ученическия хор на учителя, големия музикант Николай Дойнов.

14.04.2025г.

арх.Олег Каразапрянов