©

Знам, че не е добра комбинацията между името на едно загинало дете и един табладжийски термин, който означава нещо като голям късмет.

Не знам защо, но си мисля, че все някой – гледайки телевизионните новини тези дни, си е помислил "Абе тази Сияна ни дойде дю шеш“.

Десетки репортери тичат от протест на протест, експерти от някакви световно неизвестни организации ни дават акъл как за сто и първи път да променим някакъв закон, политици кълнят АПИ – оказа се, че това е злият демон на държавата, а в това време…

В това време избухват скандал след скандал, които ме карат да се срамувам, че съм българин. В Народното събрание четат унизителен за една държава доклад за "Боташ“ – гледах записа посреднощ при Сашо Диков, европрокурорката Теодора Георгиева описва подробно схемите на кражби за милиони, но разказаното е подменено с компромата в приемната на Еврото, да не говорим за неоспоримото доказателство за общата дейност на МВР с престъпниците-контрабандисти…

Зад тези конкретни случаи стоят тежки диагнози. Стои една държава овладявана години наред. Не само от някаква неизвестна "мафия“, а в съучастие с едно общество с нисък морал и голяма търпимост.

Много неща започнаха да се разплитат. Други умишлено забравени да се припомнят.

Братята сърби ни подсещат, комшиите турци – също.

И таман и ние да се сетим, дойде трагедията със Сияна – бог да я прости.

И всичко друго остана на заден план.

Моля ви, пощадате детето!

Пощадете и баща й – има етичен кодекс на журналиста, който препоръчва да не се безпокоят скърбящите.

Забравете за АПИ, за асфалта, чакъла и камерите. Не ни са там проблемите.

Скоро Сияна ще бъде забравена.

И ще се чака следващото дете… Или каквато и да е там трагедия. Може и да не е в България, важното е да се ангажират емоционално българите и да забравят да мислят за това, което става в държавата ни.

Случаят "Сияна“ съвсем не е първият. Просто един модел на отвличане на вниманието се повтаря за пореден път. Но никой не се сеща за прецедентите.

Аз обаче се сещам – за едно дете, починало от менингит преди няколко години.

Тогава Нери беше жива и написа – не предавам думи по памет, а цитирам публикация във Фейсбук, в профила на Нери Терзиева. Написана е по повод аналогичен случай:

"Уникално продуцентско единодушие в обедните емисии на трите национални телевизии – починалото от менингит детенце е първа новина.

Мислите, че искат да предупредят зрителите? Че напипват тенденция и затова надигат глас? Че са стигнали до причините за заразата в детска градина и отговорно се обръщат към властите, за да не се повтаря това? Нищо подобно.

На продуцентите ужасът им звучи… добре. Те са сигурни, че епидемиите, пандемиите и катастрофите привличат зрители. Че рейтингът расте.

Да, ама не!

Новините си имат ред, най-отпред са тези, които засягат максимален брой хора, преобръщат стари парадигми, възпитават или въздигат душата.

Какво направи днес, #ЖурналистикоМио?

Накара още хиляди хора да изключат телевизорите си.

На път съм и аз. А смятах, че ще издържа.."

Осмелявам се да добавя:

Когато довечера новините пак започнат с поредния протест от някое щосе, изключете телевизора.

И се помолете за Сияна.

Но не забравяйте какво друго става около нас…

Евгений Тодоров