©

Починал е Тед Кочев. Режисьорът на "Рамбо. Първа кръв“. Така го знаем. Макар, че е направил още поне десетина много стойностни филми, награждавани на световни фестивали. През 2016 година беше в Пловдив и там му връчиха лична карта с пловдивски адрес. Макар да не е роден в Пловдив, баща му е пловдивчанин.

Родът Цочеви – така е и фамилията му – Цочев, но един американски чиновник не могъл да произнесе "Ц“ и го записал с К“ - са преселници от Македония. Една част от рода остават пловдивчани, друго разклонение заминава за Канада. Връзките между роднините не прекъсват.

Пловдивските братовчеди на Тед имат ваксаджийница, наречена "Куба“. Намираше се на "Гурко“ - отдясно на "Хемингуей“.

Ваксаджийницата е нещо и като таен клуб на почитатели на западна музика. Вечер се събират и слушат американски плочи. В онези времена – началото на 50-те години, американски плочи няма никъде, на ваксаджиите ги получават от Канада. Може би от бащата на бъдещия режисьор.

Между тях е и джазиран вариант на "Танц със саби“ от големия съветски композитор Арам Хачатурян.

Сред младите почитатели на джаза е и арменчето Коко, но за него по-късно. По времето на тази история той се занимава с обущарство.

Скоро след получаването на плочата в Пловдив пристига самият Арам Хачатурян. Участва в някакъв концерт в Драматичния театър.

Младежите от ваксаджийницата го причакват след концерта, спират го и го питат дали знае, че неговият "Танц със саби“ има джазиран вариант, който се изпълнява от прочутия оркестър на еди кой си.

Хачатурян се хваща за главата и не може да повярва. Тогава младежите начело с Коко – може би са си говорили на арменски, завличат великия композитор във ваксаджийницата и му пускат плочата. Може би са слушали и други плочи, изпратени от роднините Кочеви от Канада, защото се разделят чак на съмване.

Арам Хачатурян си тръгва към хотела, а момчетата – към милиционерския участък. Арестуват ги още на вратата. Цял ден ги разпитват каква е тази музика, откъде са плочите и как така са си позволи да отвличат самия Хачатурян.

Тази история ми я разказа събирачът на всичко пловдивско Тошо Африката – бог да го прости. Ако не беше ми я разказал, щеше да си я отнесе в гроба.

Аз обаче я записах веднага и я включих в първия том на поредицата "Запомнете Пловдив“. Макар да изпитвах някакво съмнение доколко е истинска. Все пак Тощо не е бил част от кръга "Куба“

След години обаче се случих на една маса с арменчето Коко. Става дума за големия режисьор Коко Азарян. Попитах го дали всичко е истина и той каза "абсолютно“.

Та когато през 2016-а дойде Тед Кочев, бях на една среща на госта с журналисти и имах смелостта да разкажа историята с неговите братовчеди. Даже му подарих книгата, което се вижда на снимката.

В края на срещата някакъв журналист го попита кой е най-скъпият спомен който ще отнесе от Пловдив?

Тед Кочев вдигна моята книга и каза дословно: "Най-скъпият спомен, който отнасям, е тази история“

Замина си човекът, а аз се сещах от време навреме за него и се питах – дали пък няма да ми се обади и да каже, че е решил тази пловдивска история да се превърне в сценарий за следващия му филм...

Май вече няма смисъл да чакам...

Евгений ТОДОРОВ