©

Тази история я знам от бай Георги Илиев – пловдивски музикант отпреди много години. Ученик на още по-стари пловдивски музиканти – Христо и Ильо Шончетата, на Кольо Пловдивски –Таратайчо, на Йочката, Живко Черния, Шекера… "Големи музиканти, вече са изгнили – въздъхна бай Георги, но имената им се помнят“. Та и ние ги споменаваме – белким останат записани някъде.

В онези времена, когато нямаше телефони и социални мрежи, хората все пак бързо научаваха какво е станало някъде в града. Събираха се на групи и коментираха. А някои събития и известни личности бяха възпявани.

Във всяка махала имаше място, където се събираха майсторите на китарата и мандолината и пееха в топлите пловдивски вечери.

Повечето оригинални песни са наивни, но вълнуващи.

Ето една от тях, завладяла града. Може би през 40-те години.

Рой звезди горят,

Грей небесният свод,

Дух до мене си ти,

Звезда на моя живот.

Ах, къде отиде, Надя,

Защо отлитна надалеч?

Отлитна като ангел

И мен остави да скърбя.

Среднощ аз гроба й разрових,

Полях я с одеколон,

Целунах я в устата бледи

И казах – обичах те до гроб.

И ето, че гръм се разнесе

И Ваньо е вече убит.

Последните му думи бяха, ах, бяха:

Аз идвам Наденце при теб…

Някои ще каже – какви са тези глупости с разровения гроб? Само че не са глупости – историята е истинска.

Голяма била любовта на пловдивчаните Надя и Ваньо. В онези времена любовта била за цял живот – уточнява Георги Илиев, не като сега – да се сменят като носни кърпички.

Станало обаче нещо и Надя се самоубила. Пила отрова, върнал се Ваньо от работа и намерил бездиханния труп.

Каква била причината – никой не разбрал.

Погребали Надя, а Ваньо, който бил китарист, започнал да съчинява песен в памет на жена си. През нощта отишъл на гробищата, наистина разровил гроба, целунал мъртвата и се самоубил и той. Намерили тялото му до тялото на любимата.

На погребението му се събрал целия град – процесията била от "Света Петка" до гробищата. Нямало човек в града, който да не научил за тази шекспирова трагедия.

Останал текстът на песента – дали в него Ваньо е описал бъдещата си смърт? Или само е започнал, а друг е дописал последните редове?

Някой дал този текст на Таратайчо и той измислил своя музика.

Колко ни народ е плакал, слушайки "Рой звезди"?