©

Минавах тези дни по "Митрополит Панарет“ ... и се върнах почти половин век назад.

През март 1976-та на Пловдивския Радио-телевизионен център беше възложено от БНТ да подготви поредица филми, посветени на 100 годишнината на Априлското въстание.

Събирахме идеи, не помна кой донесе една статия от "Отечествен глас“, в която се разказваше за камбанолеяра Лазар Велеганов, чийто предци се лели лъвчета за въстаниците, а също и камбана, с която било възвестено освобождението ни 1878 година. Мисля, че автор беше Дойчин Дойчинов.

И така – преди 49 години прекрачих прага на стария дом на Велеганови и се срещнах с бай Лазар.

След години описах таз среща в "Запомнете Пловдив“, изд.Хермес, трети том:

Родът Велеганови е от Банско. Старите братя Велеганови имали работилница на улица Абаджийска в Капана. Ляли са лъвчета за калпаците на перущенци през пролетта на 1876 година. За тази работа ядат бой от турците след разгрома на въстанието.

Щом почва Руско-турската война тайно изливат камбана и я скриват – до деня, когато в града влиза генерал Гурко.

През 76-а бай Лазар лееше някакви пафти за носиите на танцьорките от ансамбъл Тракия и камбанки за рибари.

По това време беше малко известен, по-късно името му нашумя, когато изля три камбани за асамблеята "Знаме на мира“.

От киноклуба при ДНА се бяха хванали да направят сериозен филм за стария камбанолеяр, ходиха с него чак до Банско, но бай Лазар не можа да си види филма – няколко дни след като бе заснет последния кадър си отиде от този свят.

Сега традицията продължава зетят, ако не се лъжа. Според скулптора Краси Русев Велеганови си имали някакви фирмени тайни, леели "на восък, а не с формовъчна пръст“. Не знам дали съм разбрал правилно.

Според Георги Григоров обаче тайната е била не само в процеса на леене.

По случай 100 годишнината от Априлското въстание в София решили да отлеят камбана. Ангажирали най-големите леяри – отлели те камбана, ама звукът калпав. Потърсили професори по леене, ровили се те в книгите, но никъде нямало написано как се вади добър звук. Тръгнали да търсят стари камбани – белким научат нещо, така попаднали на камбана с надпис "Братя Велеганови“. Поразпитали тук там и разбрали, че фамилията продължава занаята. Намират бай Лазар, приема той поръчката – форма, тегло и т.н., и накрая пита какъв трябва да бъде звукът.

Единият от възложителите вади от джоба си камертон, удря го на вратата казва: “Ето, този“.

Майсторът само казва "добре“ и в уречения срок предава камбаната.Как е натъманил формата, сплавта, дебелината, температурата на леене, никой не знае, но звънът й бил същият като от камертона.

Останали доволни софиянци и тъй като нямали никаква уговорка за заплащането, предложили два варианта: или да платят 1800 лева, или да дадат на майстора лека кола ИЖ. ИЖ беше нещо като Москвич, но още по-грозно. В сравнение с ИЖ-а даже запорожецът има някакъв стил.

Събрала се фамилията, поумували и избрали колата. Поне изглеждала здрава и с нея можело да се пренасят материали.

Та е било интересна картинка – да видиш как частникът, който прави мерцедесите на камбаните, се разкарва с най-уродливата кола, сътворена от социалистическото автомобилостроене.