©

Гледах в информационните блокове за мъжка инициатива-кръводаряване,като подарък за 8-ми март и си спомних за празнуването по този повод в далечните преддесетоноемврийски години!За труженичките от всички сфери 8-ми март беше еманация на колективния стремеж към празнични еуфория!

    Имам един незабравим спомен!Проектантската ни група се състоеше от 8 жени и двама мъже.За празника ни освободиха от обяд-да празнуваме.Беше в края на 70-те.Бяхме резервирали маса в "Пълдин"-синия салон на долното ниво.Бяхме вече напред с материала,когато от горния салон-кръглия,прозвуча музика и шум от танцуващи.Нашите дами ни поканиха на дансинга с колегата.Аз поведох групата по витата стълба нагоре.Когато се показах на второто ниво-какво да видя-дансинга пълен с разгорещени танцуващи жени-само жени!Тръгнах натам и изведнъж се чу-"Мъъъъъж"!/Трябва да отбележа,че тогава бях с Ботевска брада/.Докато се усетя,бях заобиколен,грабнат,вдигнат и започнаха да ме подхвърлят нагоре.Последното,което видях беше колегата,със запотени очила,как направи кръгом и избяга.Докато се чудех как да падна без повреди,си спомних за подобна сцена от "Разораната целина" с дядо Шчукар.Не бях виждал тавана на ротондата в такъв формат!

     Никога преди и след това не съм бил хвърлян във въздуха,въпреки сравнително богатата ми спортна кариера.Интересно ми е-как изглеждат днешните празници за 8-ми март?