 © |
Обикаляйки из пловдивското минало, стигнахме до т.н. Гръцко училище. Благодарение на арх-Олег Каразапрянов, който е живял много години в подножието му. https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/02/15/gryckoto-uchilishte-na-djambaz-tepe-nad-ponedelnik-pazara-sp.1940022 Става дума за една от най-известните сгради в Пловдив, която всеки е виждал. Снимана е хиляди пъти през годините – за пръв път сигурно от първия фотограф, дошъл под тепетата. Не знам дали има специално изследване на историята на училището, което е било какво ли не през годините, но покрай тази публикация се появиха малко познати "късчета пловдивска история“. Ето нещо малко известно: Trayan Pomar "Сградата, за която споменавате, не е просто гръцкото училище на Филипопол - такива е имало няколко до 1906, когато са затворени, а по-точно ректоратът и мъжкото общежитие на прочутото педагогическо училище Зарѝфиа Δидаскалѝя отворено там 1875, един вид колеж за учители от цялата Османска империя. Женското крило на училището е било недалече от мъжкото където днес е т.н. 'зелено' на стръмната ул. Зора - Факултет Изобразителни Изкуства на АМТИ. Маразлията от отварянето му 1900 до затварянето му 1906 е било най-модерната гимназия с библиотека в града. Основни гръцки училища е имало няколко като централното такова не е Зарифиевата Δидаскалия според множество фотографии от пловдивската история на Апостолидис. Не ми е ясно, къде е точно, но на снимките се вижда Св. Параскева, до която също е Маразлията след 1900. Като се има предвид намаляването на числеността на ромейската в последствие елинска община на града след 1885, е нормална консолидацията в няколко сгради около центъра на 'гръцката' община около Δжамбазтепе/Света Параскева, но според документите на загубените от общината църковни, училищни, болнично-сиропиталищни и подобни обекти, начални училища е имало освен в стария град и в нецентралните енориални училища на Св. Харалампи в Мараш и Св. Δионисий Гюлбахча." Тоест, в Пловдив е открит колеж, който е обучавал учители за цялата Османска империя. Още през 1875 година. Разбира се, тук навлизаме в сложната материя за отношенията между българи и гърци, с които заедно сме били "роби“. Интересни неща по тази тема са написали хора с принос към пловдивската история като Каравелов, Богоров и още много автори... Да не забравяме споменатия по-горе Апостолидис, към когото може би сме в дълг. В тази рубрика обаче се опитваме да търсим непознати човешки истории. Ето една от тях, която също бе предизвикана от публикацията на арх.Каразапрянов. Мария Стоянова: "Баба ми е разказвала, че когато са дошли в България като бежанци от Беломорска Тракия са ги настанили да спят там. Там и прабаба ми е намерила детето си, което е изгубила по време на бягството от турския башибозук." Та да си представим тази драматична сцена – майка открива детето си, което е загубила... Или захвърлила, за да оцелее. И някакъв друг бежанец го взел – вероятно рискувайки живота си. Да си представим сцената... Дали тези, които ще населяват сградата, знаят какво е ставало тук? Има още бежански истории, свързани с Пловдив. При разгрома на Априлското въстание, част от перущенци тръгват да бягат към Пловдив – за да избегнат клането от башибозука. Между тях е и майка с дете. По пътя към Пловдив ги пресреща турска военна конна част. Командирът спира при майката и я разпитва накъде и защо е тръгнала с детето. След което нарежда на един от конниците да качи майката с детето на коня и да ги заведе до Пловдив. Вместо да ги убие, примерно. Така бягащите стигат до църквата "Св.Харалпий“, където се крият и други българи. А църквата по това време е гръцка... А когато идват арменските бежанци, ние ги приемаме с хляб и сол? Не съвсем. Защото някои от тях започват "нелоялни търговски практики“ - както казваме днес. Та сложно нещо е пловдивската история. Крие безброй поводи за размисъл... |