©

Десетки пловдивчани, деца от детски градини, ученици, граждани, представители на образователни и културни институции, политически и обществени организации, медии и официални лица почетоха днес 152-та годишнина от трагичната гибел на най-свидния български син, революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение - Васил Левски. След неуспешния обир на турската хазна в Арабаконак (1872 г.), османските власти започват масови арести и разпити. На 27 декември 1872 г., след предателство, Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Съден е в София и въпреки, че не издава никого от организацията, е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е подписана от султана и изпълнена на 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) край София – на мястото, където днес се издига неговият паметник. Неговата гибел е тежък удар за българското освободително движение, но делото му продължава, вдъхновявайки борбата за свобода, довела до Освобождението през 1878 г.

По традиция, денят за възпоменание в Пловдив започна в храм "Св. Св. Петър и Павел“, където беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храм "Св. Св. Петър и Павел“. Организатори на панихидата всяка година са д-р Петко Георгиев - главен библиотекар и завеждащ отдел "Специални сбирки" в Народна библиотека “Иван Вазов" в Пловдив и родственик на Апостола и Общински комитет "Васил Левски“.

Поклонението пред паметника на Апостола на Свободата Васил Левски на централната алея на Бунарджика започна в 11.00 часа. В него взеха участие представителни военни формирования – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет "Васил Левски", Комитет "Родолюбие", Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва от Пловдив и членове на Национално Дружество "Традиция". Строят бе приет от полковник Иван Райков, заместник-командира на "Съвместното командване на специалните операции“.

В началото на възпоменателната церемония, водещият Тодор Дърлянов, актьор в Драматичен театър Пловдив, изпълни стихотворенията "Завръщането на Васил Левски“ и  "Безсмъртие“ от Александър Калчев. Официално слово по повод 152-та годишнина от гибелта на Васил Левски произнесе Вихра Григорова – художник, изкуствовед, общественик, член на Общински комитет "Васил Левски“ – Пловдив.

На възпоменателното честване присъстваха Кметът на Община Пловдив - Костадин Димитров, Областният управител на област Пловдив – проф. д-р Христина Янчева и инж. Атанас Ташков – заместник областен управител, Атанас Узунов - председател на Общински съвет - Пловдив, Пламен Панов - заместник-кмет "Култура, археология и туризъм“, Владимир Темелков - заместник-кмет"Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование", Ангел Славов - заместник-кмет “Обществен ред и сигурност", Николай Бухалов - заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика", Ерол Садъков– заместник-кмет "Транспорт“, Наташа Костадинова - началник на Държавен архив – Пловдив, кметове и заместник-кметове на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии, обществени организации, медии и граждани.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя, едноминутно мълчание с падане на колене и изпълнение на Химна на Република България.

Пълен текст на словото на Вихра Григорова:

Уважаеми господин Кмет на Община Пловдив,

Госпожи и господа народни представители,

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,

Уважаеми господа офицери, сержанти и войници,

Скъпи съграждани,

Днес, 19 февруари 2025 година, се навършват 152 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. По традиция се събираме в подножието на неговия паметник, дело на големия български скулптор Иван Лазаров, да почетем делото и паметта на човека, чийто идеал и мечта е "чистата и свята република“.

Да си припомним защо хората са го нарекли АПОСТОЛ и са се обръщали към него именно така, Апостоле. Думата означава "ИЗПРАТЕН“ или "ПРАТЕНИК“. Освен дванайсетте апостоли на Исус Христос, с тази дума определят така тези, които са пратеници, посланици на Бога, проповедници на добрата вест.

За себе си Васил Левски казва: "Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во (1861) лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ Това е още в началото, той е само на 24 години. Колцина са го правили тогава? А колко са тези, които биха го направили днес? Затова ли в тефтерчето си, наред с описването на всеки похарчен за делото грош, задава с горчивина въпроса "НАРОДЕ ????“ с цели четири въпросителни знака?

Всички помним и често цитираме една фраза на Левски, вниквайки в нейната изключителна философска дълбочина: "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ от писмото му до Панайот Хитов през 1871, само две години преди да увисне на бесилото. Бесилото, което после е наречено "О, бесило славно“ потомците преосмислят за поколенията от устройство за убиване в пиедестал.

Съратникът му Христо Ботев ще напише в писмо от Букурещ: "Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер…Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел.“

Иван Вазов, патриархът на българската литература, го описва "…със сърце порасло и за кръст готово“. И обобщава неговата духовна същност с думите: “В бъдещето тъмно той гледаше ясно“. В "Епопея на забравените“. За да не забравяме.

Помним как години по-късно колосът на българската историческа наука, незабравимият професор Николай Генчев обобщава: "Левски не само идва от дълбините на нашата история, не само украсява българския Ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъства реално цял един век след кончината си в българското историческо битие.“

Всъщност, вече повече от век и половина…

Затова и днес не можем да говорим за Левски в минало време. Не ни се обръща езикът да изречем за него "беше“, "бил е“. Той не е напуснал сърцата ни, защото любовта му към България и българското е огромна. А всички знаем, че ако любовта е истинска, тя никога не си отива. Тя Е. И с наша помощ ще бъде и пребъде.

В този февруарски ден нека първо преклоним глава пред този най-свят българин. А после да вдигнем глави нагоре и да погледнем към небето. Сиво, почти синьо. Като очите на Апостола, които бдят над Родината.