©

В уникалния ансамбъл от история,архитектура и красота на Джамбаз тепе, което се вижда от долу от площада пред Първа поликлиника, погледът на човек не може да не се спре на една интересна сграда, построена преди около 200 г. и вече е неотменен елемент от тази гледка. Всички от махалата наричахме тази сграда "гръцкото училище". Още преди повече от сто години до къщата се е стигало по хубава и удобна улица, посталана с калдаръм. "Калдаръм" преведено на български означава "хубав път".

Недалеч от тази къща се намира къщата, в която е отседнал преди стотина години за кратко френския поет и пътешественик Алфонс Дьо Ламартин. В по-ново време съвсем наблизо беше къщата на известните пловдивски творци - керамичката Кераца Висулчева и нейния син архитект и мой близък приятел арх.Петър Дикиджиев, допринесъл изключително много за Пловдив .

Израснах и дълги години живях на Понеделник пазара. Всеки ден виждах сградата, която завинаги се е запечатала още в детските ми години в моето съзнание.

Не се знае кой е архитектът на сградата, нито нейния строител, който така интересно и може би непривично я е закрепил на стръмния скалист склон. Имах късмета няколко пъти да разгледам сградата отвътре. Правеха ми впечатление дебелите масивни стени, останалата на места старата хубавата дограма.

Теренът върху който е стъпила сградата е с голяма денивелация и затова се е наложило западния ъгъл на приземния етаж да с височината на близо четири етажа.Върху приземния етаж са издигнати още два етажа покрити с четирискатен покрив.Централната фасада на сградата е симетрична,спокойна.

Един от собствениците на тази сграда беше известният пловдивски аптекар Братанов.

Има хора от Пловдив, които знаят и помнят най-различни подробности за забележителните сгради в града. Може би благодарение на съдбата аз познавах отблизо хората - собствениците и обитателите на тези сгради. Впечатленията, които описвам, са си мои,лични.

Семейството на госпожа Братанова и аптекаря Братанов дълги години живя на ул.Крали Марко №11, където живях и аз като дете. Семейството имаше една дъщеря Грета и двама сина- Петер и Антон. Преди доста време Грета живееше в с.Белащица. Петер преди около 60 г.замина за Германия и остана там. Антон преди повече от 60 г.често ходеше при свой роднина, който имаше къща съвсем близо до Етнографския Музей. Днес за Антон нищо не знам.

Забележително е, че сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе.Тя е и една от малкото сгради по онова време построена с масивна носеща конструкция и масивни носещи стени. Носещата конструкция на повечето сгради тогава е била от дървен "фахверк"- дървена носеща конструкция.

В близък до сегашния и вид сградата има от около 1846 г.

След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.

В началото на миналия век училището вече не е гръцко, а българско.Там беше настанена гимназията за мебели и някои го наричаха "Столарското училище“.Фасадата вече е малко променена. Еркерите са премахнати .Появява се друго разпределение на прозорците.

Спомням си, че по времето на социализма каквото беше останало от автентичната сграда беше съборено. На нейно място се изгради копие от стоманобетон, в днешния си вид.

Спомням си като малък как по време на междучасията учениците заставаха на прозорците, сядаха на подпрозоречния перваз с краката навън. До тях се нареждаха ученичките, които винаги започваха заедно да пеят. Песента им се чуваше чак долу в дворовета на къщата на арх.Семов и къщата на братя Стойкови.

Някъде около 1971 проект за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят арх. Матей Матеев и Вера Коларова. Идеята е да се върне фасадата с еркерите.Сградата е трябвало да стане "Ресторантски комплекс“.

09.02.2025г., 

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg