©

Всичко започна преди 7-8 години. Пловдив все по-често започна да бъде посещаван от чужди журналисти или блогъри, които прекарваха няколко часа под тепетата, снимаха едни и същи 5 кадъра, публикуваха ги някъде и това беше обявявано за голям успех за града.

А този град е на 8000 години. В него са живели хиляди достойни пловдивчани, чиито имена не трябва да бъдат забравяни. Има специфични традиции. И до днес има запазени кътчета, които са далеч от баналните туристически маршрути. Освен това вече не може да се омаят туристите със скучни екскурзоводски лекции, изпълнени с много имена и цифри, но без нито една човешка история в тях...

Водени от тези намерения направихме близо 100 кратки докуемнтални филми и тв предавания. Проектът е уникален, тъй като като той се реализира не от историци с научни титли, а от обикновени пловдивчани – зрители на Пловдивската телевизия, които дават идеи, доразвиват, илюстрират, корегират една или друга тема.На база не прочетени книги, а преживени пловдивски истории.

В края на "сезона“ има публично журиране и награди.

Смеем да твърдим, че през изминалите 6 години бе събран уникален исторически материал, който някога изследователите на нашето време със сигурност ще оценят.

Бяха дадени и много ценни идеи – как да се привлекат повече туристи, но за съжаление повечето стоят нереализирани.

Та в началото на февруари обявихме началото, а на 6-и излъчихме първото предаване, с което започнахме набирането на нови идеи.

Впрочем някои идеи от предишните години останаха нереализирани и вече работим по тях – например за това как се е обличал пловдивчанинът през годините, за арменското присъствие в града, за крепостните стени и т.н.

В първото предаване, което може да гледате на запис на адрес https://www.youtube.com/watch?v=oy—Ltyo3Zo, се обадиха, както обикновено пловдивчани, влюбени в своя град и неговата истинска история.

Първа беше Атанаска Адамова, която 26 години гледа Пловдивската телевизия и е разказала много ценни свои спомени. Сега си спомни за живота около Централна гара, за който малко се знае. За хората, които идват с файтони – за да пътуват или просто да се поразходят по перона и погледат локомотивите...

Също редовният зрител Петър Мечев предложи да направим филм за тротоарите и бордюрите – едно време и днес. Сравнението няма да е от полза на съвременните.

Уж дребен детайл от пейзажа, но като се замисли човек... Едновремешните бордюри са от монолитен камък, със здрава сглобка. Първите автобусни спирки бяха обозначени с лъскави бронзови цифри по бордюрите...

93 годишният дядо Владо Тодоров допълни нещо интересно по една друга тема, по която работим – за първия съветски трактор, закупен от селяни от ямболското село Веселиново от Пловдивския панаир 1940 година. Оказа се неговият баща е пренесал със собствения си камион трактора до селото. Дядо Владо допълни и една тема от предишните години - за пловдивската шкембе чорба, със специална поема.Инж.Григоров предложи въпрос – кой ще познае в какви съдове се е приготвяла едно време чорбата...

Едно снимка на Недялка Керанова – как като млада яде пловдивски геврек, събуди много спомени за голямата певица.

Припомняме, че тя доизживя последните си дни в блок 28 на Тракия. Кметът Костадини Димитров беше обещал на този блок да има паметна плоча. Още чакаме...

Чакаме и улица или квартал в район Тракия да бъдат наименовани на името на арх.Сапунджиева, за която чухме също спомени.

Много зрители разказаха свои спомени за Недялка Керанова. Уникална певица и жена. Инж.Григоров си спомни, че като ученичка тя е живяла на "Скобелев“ 10 и да придобие увереност, че има талант са й помогнали и баба Станка, и Петър Марков от махалата...

Очакваме идеи на potv@abv.bg...

Този материал е част от проекта на Сдружение "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ И ПЛОВДИВСКА ТЕЛЕВИЗИЯ "ТРАКИЯ“ "ТВ ФЕСТИВАЛ “НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ - седвми сезон“. Проектът е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година