Team AEJ (team@aej-bulgaria.org)

АЕЖ-България наблюдава с внимание поредната атака срещу медии и журналисти у нас, маскирана под формата на “защита на националния интерес". Няма как да не направи впечатление синхронът в действията и изказванията на лидера на проруската националистическа партия “Възраждане" Костадин Костадинов, председателя на “ДПС-Ново начало" – санкционирания за корупция по закона “Магнитски" и сочен за скрит медиен магнат Делян Пеевски, и бившия дългогодишен премиер на България и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. 

Макар и привидно изхождащи от противоположни политически позиции, и тримата запяха в един хор срещу т.нар. “соросоиди" (добре познат и въведен от руската пропаганда термин) и медии, получаващи грантово финансиране. Традиционно, вербалните им атаки биват подсилени от кална кампания в близки до тях медии, съдържаща “скандални" разкрития, базирани на изцяло публична информация за бенефициентите на международно финансиране у нас, смесени с откровени неистини. 

Като организация, представляваща журналисти от цялата страна, включително и такива, работещи с помощта на международно финансиране, смятаме за необходимо да зададем на политиците някои въпроси и да направим някои разяснения, свързани с актуалната ни медийно-политическа история. 

На първо място, бихме искали да попитаме г-н Борисов, чий интерес обслужваха медиите, получили десетки милиони от европейските фондове, по време на неговото управление? Припомняме, че според проверка на Club Z по закона за достъп до информация, определени телевизии и радиа са получили 58 277 214 лв. с ДДС от европейски програми чрез пряко договаряне с изпълнителната власт за периода 2007 – 2019 г. Общата сума, включваща и търгове и конкурси, както и финансиране на местно ниво, е дори по-голяма. 

През по-голямата част от изследвания период, в който се наблюдаваше бум на пазаруването на медиен комфорт с европари, премиер на България бе именно Бойко Борисов. Същия период ще бъде запомнен и с опразването на многобройни “столчета" в големите национални медии, докато неудобните за властта популярни лица и гласове не бъдат почти напълно заглушени. Интересно, чий интерес обслужиха тези процеси?

Може би на медийните кръгове около Делян Пеевски, който, допреди фалита на КТБ, си партнираше с банкера Цветан Василев? В подкрепа на тази хипотеза идват данните, че през периода 2007 – 2013 г., телевизията на Василев ТВ7, управлявана тогава от журналиста Николай Бареков (понастоящем също борец срещу “соросоидите"), е получила над 2.4 млн. лв от ЕС, директно договорени с български министерства. През ТВ7 бяха източени и значителни средства от КТБ, като никой не понесе отговорността за това. За сметка на това обаче, ТВ каналът громеше със завиден плам критиците на политическите и икономически кръгове, свързвани тогава именно с Пеевски и Борисов. Към момента, немалко от кадрите на ТВ7 продължават успешно своята кариера в големите национални медии, докато тези, чиито “столчета" бяха опразнени, работят или в по-малки медии, или развиват собствени проекти, или окончателно напуснаха професията. 

През последните над 15 години станахме свидетели и на целенасочено и бавно заглушаване на регионалните медии от страна на местната власт, за да останат днес цели региони медийни пустини. Към днешна дата във вътрешността на страната са единици журналистите, които правят разследвания и успяват да го правят само с международно финансиране, защото други възможности за независима журналистика в регионите не съществува. 

Изброихме само няколко детайла от мътната нова история на българските медии, която е тясно свързана с политическия живот. Доказателство за това е влизането в политиката на някои от познатите лица от ефира, включително и на цитирания от Борисов като източник на информация за заплатите в медийния сектор бивш шеф на новините в BTV Антон Хекимян, на издигнатия от “Възраждане" бивш водещ на БНР Петър Волгин, и др. 

На фона на подобни “звездни" политически трансфери, журналистите у нас работят при условия на рекорден политически натиск, стрес и неатрактивни заплащания, сочи последното проучване за свободата на словото у нас на АЕЖ. В подобна среда, международните грантове, от които се възползват включително и медии от ранга на Guardian, Agence France Press, TAZ, DPA, FT, и много други, са една от малкото останали възможности за развиване на качествени и критични медии. Европейските институции разбират това и в последните години значително увеличиха обема на финансирането за медии. 

За някои български политици обаче критичните медии са нежелан риск, а работата в обществен интерес – непозната. Ето защо поредната им кална атака не е нито прецедент, нито изненада.