Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
За боклуците и боклукчиите от Понеделник пазара спомени от арх.Олег Каразапрянов
Източник: ПОТВ 08:08 / 05.01.2025
©

За боклуците и боклукчиите от Понеделник пазара спомени от арх.Олег Каразапрянов

Преди повече от 65г., когато бях 6-7 годишен, от познати на семейството ми ,живеещи в капиталистическите държави, чувах,че битовите отпадъци от домакинството се изхвърляли в някакъв уред близо до мивката, който смилал отпадъците и смляното изтичало в канализацията. Всичко това ми изглеждаше много странно и необяснимо.

По същото това време моите представи за сметосъбирането - и не само моите, бяха много по-различни от това, което ставаше на запад зад желязната завеса.

Зимата проблемите с изхвърлянето на отпадъците бяха по-малки, защото хората ползваха печки на твърдо гориво и много от отпадъците се изгаряха в печките. Проблемите бяха през горешите летни дни. Семействата просто изсипваха отпадъците от домакинството пред къщите си. Там стояха по няколко дни. Най-напред се вмирисваха отпадъците от зеленчуци и плодове. Започваха да миришат. Завъждаха се мухи. Даже имаше едни зелени мухи. Имаше и едни черни, големи мухи, на които им викахме "конски". Безпризорните кучета и котки с часове се ровеха, разпилявайки боклуците и търсейки нещо за ядене.

През онези години домакинствата нямаха съдове за отпадъци. Нямаше кашони, нямаше пластмасови кофи, кутии. Боклуците най-често се събираха в тенекия от сирене от онези големите по 20 литра. Правеха им дръжка от тел, пробивайки двата горни противоположни края на тенекията, за да може да я носят. И разбира се, боклуците от тенекията пак се изсипваха пред къщата.

Имаше и по тертиплии хора, които се купуваха скъпи кофи - фабрично произведени, от поцинкована ламарина. Имаше и кофи пак от поцинкована ламарина, но емайлирани. Имаше ги в различни цветове: бели, сиви, сини, зелени. Но те бяха още по-скъпи.

Може би веднъж в седмицата минаваха да съберат отпадъците. Извозването ставаше с дървена каруца теглена от кон или магаре. Най-често с тази дейност се занимаваха нашите мургави съседи от близката махала. Спираха пред всяка къща наред, където има боклук. Ако е изсипан пред къщата, го събираха с лопата, хвърляйки го в каруцата. През това време конят,чакайки пускаше по няколко фашкии на улицата, които за дълго си оставаха там. Никой не се впечатляваше от това. Доста по-късно задължиха каруцарите да слагат платно под задницата на коня, та фашкиите да не падат по улицата.

Запомнил съм,че винаги каруците бяха пълни и препълнени с отпадъци. Много често от спрялата или движеща се каруца изтичаха някакви вонящи черни течности, нещо като катран,който и дъждът не можеше да измие. Оставяха черна мръсна миришеща диря. Не знам къде каруците изхвърляха тези отпадъци.

По-късно се появиха едни съдове с цилиндрична форма. Викахме им казани. Високи около метър с диаметър около 60см. Имаха капак, на който в средата имаше една изпъкнала част. С помощта на тази изпъкнала част работниците умело превъртаха на ръка казаните, докарвайки ги до сметосъбиращия камион. Спомням си преди години в едно предаване по телевизията как Тома Спространов като малък се е възхищавал на сръчността на работниците, превъртащи казаните. Дори им завиждал тайно.

Тези камиони имаха специално устройство, на което се закачаше казана, повдигаше казана и го изсипваше в закритата каросерия на камиона. От двете страни отзад на камиона имаше място на което работниците стъпваха, държейки се с ръце за едни ръкохватки.

По едно време казаните трябваше да бъдат номерирани. Не знам защо.На всеки казан до дръжките набиваха определен номер.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

02.01.2025г.

Нагоре

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: