©

Пътят до летовище Бяла черква преди 70години

Едва ли има по възрастен пловдивчанин,който да няма спомени от това вълшебно място. Спомените ми са свързани с моето детство преди близо 70 г. Имах щастието тук да прекарам няколко незабравими лета през горещите пловдивски летни дни.

Моите приятелчета от махалата си отиваха през лятото на село, където прекарваха цялата си ваканция. Аз оставах сам в махалата, нямах село, но имах възможността няколко поредни лета да прекарам на летовище Бяла Черква.

Спомените ми са някъде от 1954-1957 г. Аз нямах никакви връзки със село и с нетърпение очаквах да заминем за Бяла черква. Пътуването до там беше цяло приключение. От центъра на Пловдив пътят минаваше покрай тухларната на Калпакчиев беше добър, вече имаше паваж. От там нататък пътят минаваше през с.Браниполе до с.Белащица. Беше чакълиран, но доста лош и неравен. След с.Белащица пътят беше черен, без никаква настилка.

Когато се излезеше от Пловдив, се стигаше до разклона за с.Брестник и с.Браниполе. Това място беше известно с името Цъмбарата. Точно тук имаше една запустяла двуетажна къща. Собствениците на тази къща един ден ги намерили заклани, съпрузи мъж и жена. Зад къщата имаше голяма ябълкова градина, която била собственост на някакъв италианец. В спомените ми къщата изглеждаше подържана, хубава. С течение на времето тя беше разграбена и накрая някой я разруши.

Първото село по пътя е село Браниполе. Старото име на Браниполе е Ахланово някои в миналото му викаха Ахланево, така знам от страрите жители на това село Лахана на гръцки означава зеле и от там да е дошло Ахлан. А на турски това означава "ясно поле“Кое е по правилно сигурно никой не знае.

Големият български поет Пенчо Славейков е свързан със с. Белащица.Тук той като дете сред красивите чинари прекарва няколко поредни лета за укрепване на недоброто му здраве заедно с родителите си.По късно тук той написва най добрите си стихове.В това село е и известният манастир св.Георги.

От с.Белащица пътят който продължава нагоре става още по лош. Нямаше никаква настилка.На места бе изровен от пороите. Можеше да се пътува с конска каруца или магаре. За камионите също бе проблем.

В продължение на няколко километра отдясно на пътя все още стоят останки от варниците. Тук от варовиковите скали години наред в примитивните пещи са произвеждали негасена вар, с която в Пловдив са построени хиляди къщи. Вероятно тези варници са изградени преди стотици години. Но за варниците - друг път.Те си имат своя специална история.

На излизане от селото пътят прави един голям завой покрай един дол наречен "Винен дол". След това място дерето става все по дълбоко. Спомням си, че дълги години на дъното на дълбокото дере покрай малката рекичка се виждаха останки от катастрофирали автомобили.

За съжаление кариерите разбиващи планината, все още продължават да рушат безмилостно красивата планина. Всичко е изровено и картината, която се вижда, е ужасяваща. Всичко наоколо е покрито с бял прах. Бяха правени опити да се спре дейността на тези кариери, но опитите останаха без успех.

Следващото село е село Гълъбово. Малко преди да се влезе в селото има една чешма с бистра студена вода. Мястото е известно с името "Джеферица". Не знам от къде произлиза това име.Пред чешмата има малко площадче, на което беше селската кръчма. От много години кръчмата не работи. Тук всички камиони, които пътуваха нагоре, спираха да починат. Да се охладят двигателите,да долеят вода в радиатора. До Бяла черква пътувахме с товарен камион. Тръгваше се сутрин рано и пристигахме някъде след обед. На каросерията на камиона нареждаха градински пейки, на които сядахме. Камионът едва,едва пъплеше нагоре към летовището. Летуваха цели семейства, родители с децата си. Почти всяко семейство носеше буркани, от високите, в които слагаха приготвеното сладки от малини ,ягоди и боровинки. Бурканите се нареждаха в дървени каси, по18 буркана в каса. За сладкото трябваше да се носи и захар.

Селото носи името на Никола Гълъбов. Той е роден в Гълъбово.Предишното име на селото е Ново село, а местните го наричаха Новосел.

Никола Гълъбов става първият кмет на Пловдив от комунистическа партия. Поради разногласия в централната власт управлението му продължава по-малко от три месеца: от 30 декември 1919 г. до 15 март 1920 г. Разстрелян е в местността Кемера заедно с други социалисти без съд и присъда на 27 септември 1923 г. след потушаването на Септемврийското въстание.

В селото се намира красивият храм Св.Архангел Михаил, който преди години беше основно реставриран. В двора на този храм е погребан Поп Милан - прадядото на световноизвестната цигуларка Стойка Миланова и нейната сестра Дора Миланова.Техният баща проф.Трендафил Миланов е братовчед на моя дядо Михаил Попов, откъдето идва и името на фамилията на дядо ми Попови. Преди повече от 50г.при една среща с проф.Трендафил Миланов от него научих, че поп Милан е бил съратник на Васил Левски. За да си спаси живота от турците, той се заселва в трудно достъпното по онова време село Новосел, където по-късно става поп.

След село Гълъбово пътят става още по-лош. Малко са хората, които биха искали да видят какво има по нагоре по пътя. Но оказва се, че има хора, за които това място известно като летовище Бяла черква, е много интересно и привлекателно. И то още преди стотина и повече години. Но за това друг път. Сега разказваме за пътя до там.

Подминаваме разклона за села Цар Калоян и продължаваме. Тук на едно място точно на един завой надясно пътят става толкова тесен, че дори и каруците трябва внимателно да преминават. Преминава се през един каменен мост, доста тесен -колкото заедна кола.След още няколко километра се стига до една чешма от която тече бистра планинска вода.След тази чешма преди повече от 50г.направиха една площадка от която изстрелваха ракети за разбиване на градоносните облаци.Това беше официалното предназначение на този обект.Теренът беше ограден с телена ограда и в него не можеше да се влезе.на оградата имаше предупредителни табели,че влизането е забранено.Може би тази ракетна площадка беше причина пътят до там да се подържа в добро състояние.А дали тези ракети са били предназначени само за градоносните облаци?!

От тук нагоре пътят е доста по малко стръмен,завоите не са така остри.Преминава се през едно място наречено "Стайкови ливади"на името на Стайко войвода,където в миналото наистина имаше ливади.Сега тук има доста гъста смесена иглолистна и широколистна гора.След Хижа Здравец пътят става още по полегат.Малко преди Бяла черква имаше едно място на което му викаха "Кулата".Виждаха се останки от една каменна кула,може би останала още от турско време.

Пътят задънваше в едно площадче на което има чешма с ледено студена вода.От ляво на чешмата откакто се помня има триетажна сграда,собственост на пловдивчанката Жана,която от много години се изсели в София.

А какво имаше на това летовище ще разкажа следващия път.

АРХ. ОЛЕГ КАРАЗПРЯНОВ