©

Много на брой случки, които ни правеха различни от другите квартали...

Имахме много способни майстори - занаятчии, лекари, учители, архитекти и др., но случките с хората, които бяха различни и се разправяха в бръснарницата, говореха за индивидуалността на "героя в квартала“.

Имахме в квартала един бай Аврам, но когато трябваше да връща ресто след покупка все нямаше ресто . Тогава стана нарицателно да се казва, когато някои правеше същото, да му се каже "КАКВО СЕ ПРАВИШ НА АВРАМ БАКАЛИНА“.

Имаше един с име Панайот – той беше както му викат сега "джендър“, а тогава на всеки "мъж от този тип му викаха ПАНАЙОТЧО. Около и след втори февруари се обсъждаше бельото за празника на ПАНАЙОТЧО и споделяше, че си е ушил за празника нещо специално от коприна – черен и червен цвят. След празника в Горна Баня споделяше своите романтични истории с Митко, а след това и на нас разказани от Митко на моят братовчед Николай. Панайотчо му разправяше и за преживяванията си на Баните в така наречения "конгрес-ревю“, който се провеждал на тази дата. След конгреса Панайотчо пак си шиеше бельо, защото го подарявал на любимите му

Разправям това, защото моята леля беше шивачка и понякога бях свидетел на пробите, на които той много държеше - дали подчертават задните му части и дали е сексапилен . Историите за този конгрес бяха любопитни и всеки прибавяше нещо от себе си - като истински случки, случили се на Панайотчо. А те си бяха народно творчество - като тази, че след един конгрес в Горна Баня се върнал в Пловдив с; армаган, от които не могъл да го освободи и майка му, която му помогнала с бонела / вилица/...

Тези приказки бяха център на разговори в Бръснарницата на Манчо дълго време.

Постоянни присъстващи бяха Бондилито и Чиляма. Бондилито помагаше като метеше пода и правеше покупки на Митко бръснаря Беше чистник често си почистваше връхните дрехи от попаднали отрязъци от попаднали косми. Живееше в Католишката махала.

Чиляма беше пълна противоположност, не носеше чорапи и от галошите, с които беше обут и зиме и лете, се показваха глезените му, които бяха кафяво черни

Закачката с тях двамата беше, че Митко бръснаря ги обвиняваше в сексуални отношения. Стигна се дотам, че когато Бондилито беше се заболял от бъбрици, Митко Бръснаря го беше накарал да занесе урина за изследване в едно шише на доктора до Руската книжарница, а той беще гинеколог. Жените му носеха урина и той на жаба познаваше дали са забременели.

Проблема беше, че Митко бръснаря беше подготвил съшия вид шише с урина от неговата жена, която беше бременна и ги подменил без Бондилито да знае .

Майтапа стана, когато Бондилито донесъл резултата от изследването от урината, който показваше приносителят на урината е забременял.

След това дълго време се обсъждаше кой е бащата - Чиляма или някой друг, името на детето и кои ще бъде кръстник. Бондилито отричаше, а Чиляма мълчеше и се хилеше . Тази клюка беше една от майтапите - още повече, че Бондилито беше срамежлив.

Когато ставаше скучно, се измисляха и закачки с хора от квартала. Една такава закачка беше с Христо Бакалина /бакалницата до фурната на бой Гого и Спирито / . Тогава олиото се продаваше на литър и мярката беше литър или половинка - клиентите си носеха шишето за олио от къщи . Понеже Митко готвеше храна за фамилията в салона зад паравана и често отиваше да види какво трябва да се добави. Липсвало ли му е олио или решил да се помайтапи с Христо Бакалина, а той беше много сприхав. Та изпраща Маркиза малкия си син Роберт за олио с една дамаджана като му дава и пари, но му казва да купи олио за пет стотинки. Нарежда се Роберт на опашката и чака своя ред като държи в едната си ръка пет литрова дамаджана, а в другата стиска петте стотинки. Идва му редът. Казва Роберт, че баща му го изпраща за олио и подава петлитровата дамаджана. Христо магазинера взима дамаджаната, слага фунията и пита колко да налее. Роберт му подава петте стотинки и казва както му е казал баща му Маркиза - за пет стотинки. Христо разбира майтапа и цялата опашка очаква отговора на този майтап. Христо запалва мотора, както се казва, и реагира по подходящ начин. Завръща се Роберт при баща си с празна дамаджана и пет стотинки и баща му го пита какво му е казал бакалинът. Чичо Христо му казал да предаде да баща си, че има мозък на хамсия.

- А друго не ти ли каза

- Ами, че си имал мозък на СУШЕНА хамсия.

Та когато беше скучно, хората от махалата си правиха майтапи със самите себе си !!!

Основен герой на подвизите беше часовникаря Янко Крачунов, чиито срещи с Маркиза обикновено завършваха комично.

Например историята как часовникарят Янко Крачунов е бил поканен в Елисейския дворец на конкурс за най-дълъг нос. След явяването пред журито часовникарят Янко се привел при затварянето на вратата в знак на уважение към журито и се е опитал да я затвори, но носът му се прискрипал между вратата и касата . Така комисията го признала за победител и президентът на Франция Шарл де Гол въпреки големия си нос се класирал на второ място.

Разчула се новината и часовникарят Кратунков изчезнал от квартала за известно време. Когато Маркиза го видял първи сред това отсъствие, часовникарят с големия остър нос споделил с Митко, че бил отвлечен от Руското разузнаване и руснаците направили копие на носът му . използвали аеродинамиката му в космическото и военно ракетостроене.

Развалил се будилникът на Маркиза и той го занесъл на ремонт при Янко - не работил звънеца за събуждане. Отишъл Маркиза след два дни . Янко му казал че е подменил пружината и му върнал развалената. На сутринта в уречения час часовника вместо звънене започнал да свири турски маанета . Ядосан Маркиза отива при Кратунков за рекламация. Янко Кратунков си признал, че вместо оригинална пружина за будилник монтирал пружина от грамофон .

Коментираше се също и изпълненията на Маркиза в Молле и изявите му като изпълнител на степ при изпълненията на оркестъра в заведението. В заведението пееше и Лея Иванова .

През тези години стана пожар и изгоря покрива на черквата Света Петка.

Та Митко казваше, че като минавал по тротоара пред черквата, вдигнал рязко главата си и респективно носът му опрял на двете жици на тролея и дъгата запалила купола на черквата.

След това покривът беше възстановен и църквата стана по- красива .

Митко си правеше реклама, като казваше че от един стенен часовник правел два джобни и оставали части, които връщал.

28,11, 2024

Инж.Г.Григоров

Вижте първата част от спомените за бай Манчо

https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/02/04/brysnarnicata-sreshtu-gradinkata-sreshtu-cherkvata-sveta-pet.1897500

Също и спомените на арх.ОЛЕГ КАРАЗПРЯНОВ https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/01/06/brysnarnicata-na-bai-mancho-na-ponedelnik-pazara-ot-arh-oleg.1894094