©

Известен в Пловдив музикант и съкварталец сподели с мен един незабравим спомен за изпълнение пред човек музикант, богат бизнесмен. Той има всичко, но е болен от рак. Знае, че е в края на живота си.

Човекът, за когото става въпрос, е г-н Стефан Попов . Разправял съм за неговата човечност и отношението към другите . Малцина знаят че той беше спонсор на едно събигие в Пловдив, което внасяше живот в театралните среди, а също така спонсор на последното издание на книгата на Никола Алваджиев “ Пловдивка хроника“

Димитър Димитров /Митко Кантариона / сподели с мен че Стефан Попов го е помолил предвид влошеното му здравословни състояние да го посети / както се казва / "на теферич“ и да изпълни няколко евъргрийни и мелодии от времето, когато и Стефан Попов е бил млад музикант в оркестър в родния си град Пазарджик. Друга публика в двора в с Марково освен тях двамата е нямало .

Стефан е слушал мелодиите,ь без да прекъсва Митко Кантариона. Накрая пожелал да му акомпанира..Разделили се с чувството, че се сбогуват завинаги.

След около 3 месеца почина -знаеше, че е неизлечимо болен от рак, имаше и разсейки – това Стефан сподели с мен, но аз не казвах на никого.

. Този епизод ми говори, че музикант, обичащ професията, остава влюбен в нея цял живот - независимо от трудностите които го сполетяват ..

БОГ ДА ГО ПОСТИ……..

Продължавам със спомените. През делничните дни махалата си имаше естрада - място за махленски музиканти. Това беше фурната на бай Кузман на ул. Генерал Скобелев №15 или камъните пред къщата на Павлето манафа на №17 . Основно се пиеше бира, изстудена в някой кладенец или в чешмата на двора. На никои не му се прибираше в къщи през горещините .С нетърпение чакахме края на "вечерните концерти“- когато се учеха и нови мелодии /всички бяха слухари / и се правеше новата програма за следващата вечер.

По това време – към 23ч., се завръщаха ергените от срещите си с гаджетата. Понякога споделяха своите постижения или поражения. Кьм 12. се прибираха и сервитьорите Благо Герджиков от Тихия кът, Симо , Цилито от ресторант България, бай Асан - продавач на фъстъци и букетчета по ресторантите и така разбирахме, че вече е време за спане. Отивахме си по къщите и с нетърпение очаквахме следващата вечер с нови лакардии и музика .

Събота и неделя махалата вечер беше само от баби и малки деца. Почти всички ергени си имахме “работа", основната ни мисъл беше дали ще има места в някой от салашите и летни градини. Поняко осъмвахме и на къра /разбира се не сами /

Често изпускахме последния автобус и се прибирахме пеша..

Това връщане продължаваше до сутринта и понякога в понеделник отивахме направо на работа /махмурлии/ . Бригадирът, разбира се, ни покриваше и казваше друг път това да не случва. Компенсирахме с много работа на следващия ден . Работехме на норма, а не на надница.

Имаше и редовни клиенти на салашите и в работните дни. В един такъв работен ден видях и жената на мой добър приятел, която работеше на смени и през време на работа беше с началника си на маса в салаша, а иначе никога не закъсняваше в къщи от работа. Часът беше 9 вечерта, а тя се прибираше винаги от втора смяна точно в 10,30. После разбрах, че кавалерът я изпращал близо до тях с колата и така влизаше винаги в график .

Разправяха че служителите на КАТ. вадели добри пари, като давали “ доброволни“ дежурства по околовръстните отбивки.

Даже имаше и вицове за неглобяване при първо нарушение .

Любима музика беше италианската, френската, гръцката, мексиканската, старите градски песни, изпълненията на бузуки, хавайска китара, мандолина, акордеон...

Имахме любими мелодии от филми.

За финал една от любимите ни песни, която често се запяваше от компаниите като завършек на вечери с повече консумация на вино и ракия.

Посветена е на легендарната Мара Фурламата, живяла на улица Парчевич, текстът е следният:

Аз съм Мара Фурламата

и на всички съм позната

дум бара дум бара

и като стара бърантия

давам и на верисия

дум бара дум бара

цицките ми са големи

и мога да ги настъпя /мисля че имаше друг израз/

дум бара дум бара

като малка ученичка

дърпала съм ги самичка

дум бара дум бара

скитала съм по тепета

давала съм на хлапета

дум бара дум бара

ходила съм без килоти

давала съм на пилоти

дум бара дум бара

Може и да има продължения, аз съм слушал само това .

.

инж.Г.Григоров .

06.10.2024 год.