До Кмета на Община Пловдив

Предложения по общинския транспорт

от Петър Христов Боров

petar_borov@abv.bg тел. О895 71 65 80

След като  в първото си изявление като кмет посочихте двете си главни задачи – чистотата и хаоса в транспорта, аз много се зарадвах, когато обявихте, че градът е станал по-чист.  Но понеже  нищо не споменавате за транспорта и на това отгоре освободихте  г-жа Петкова, която явно беше назначена, за да бъде красивото лице на хаоса в общината, а и за да освободи място за някой гладен за 3 -4 хил. заплата, защото ако можеше и ако искаше да направи нещо за транспорта, щеше да го направи, когато беше председател на ОС, аз Ви съобщавам какво   щях да осъществя,  ако бях станал зам.-кмет вместо нея:

1. Щях да накарам инфосистемата на г-н Тотев да проработи. Тя не работи, понеже представлява съветски челен опит и беше планирана още по времето на комунизма като Саратовска система. Аз тогава се обявих против нея, защото нямах никакво желание след като изгледам опашката на автобуса, да прочета на таблото, че следващият ще дойде след 34 минути и се обявих за прилагането на Мюнхенската империалистическа система (вж. т. 4). Понеже това беше поредната ми антипартийна проява, когато г-н Борисов стана Главен секретар, бях осъден на затвор (комунизмът  беше по-милостив). Естествено беше г-н Тотев като поклонник на второто освобождение да внедри Саратовската система. Но аз, за разлика от моя колега – маркслениниски политикономист Костов, не съм за нейното ликвидиране. Смятам, че проработването на системата е в сектора на зам.-кмета г-н Темелков. Известно е, че тя оповестява само част от курсовете на част от линиите, и то често погрешно, а вечер – само на 1 и 9.

2. Щях да задължа фирмите да обявят времето на първия и последния курс по всяка линия. При проклетия комунизъм това го имаше и по мои наблюдения се спазваше стриктно. Ако  няма сериозни противопоказания, това време може да бъде еднакво за всички линии.

3. На спирките често се случва наведнъж да дойдат 3 – 4 автобуса и докато човек отиде до третия и четвъртия, той просто потегля, без да го дочака. Това е свързано с изпълнението на т. 1.

4. Щях да задължа фирмите да въведат Мюнхенската система, смисълът на която г-жа Йеремиева преди години беше описала в своя статия, че в Мюнхен хората си сверявали часовниците с автобусите. Тази система изисква фирмите да разпределят колите да тръгват всекидневно в едни и същи часове от началните спирки – например на всеки 20 или 30 минути. Тези разписания трябва да бъдат известни на гражданите и по този начин те да имат възможност да бъдат на спирките 5 минути преди да дойде автобусът, а не да изгледат опашката му и да чакат 30 минути за следващия. Сигурно ще се съгласите с мен, че е по-добре гражданките да прекарат тези 30 минути у дома, където нещо ще свършат, вместо да висят по спирките и да лапат мръсния въздух, макар в себе си много да не Ви е еня.

 Intermezzo. Аз Ви предлагам да помолите магьосника от Оз или баба Яга да Ви направят за малко на 86 години и да ми опишете чувствата, които ще изпитате, когато се втурнете от 20 – 30 метра към току-що спрелия автобус и вратата хлопне пред носа Ви, а таблото показва, че следващият автобус ще дойде след 34 минути. С това предложение аз не хвърлям поредна лъжица кал по шофьорите – случило ми се е два – три пъти. Като цяло аз съм им благодарен за техния крайно напрегнат и отговорен труд – те всеки ден носят отговорност за живота на стотици граждани, за разлика от кметовете, които са напълно безотговорни. Нормално е при това напрежение  шофьорите понякога да бъдат по-резки, но ние – хората от седалките трябва да ги разбираме. Преди няколко години бях свидетел как един свръхинтелигентен господин сипеше децибели по GSM-а си и когато шофьорът му направи забележка, господинът го репликира; "Я, млъквай бе, простак!" Вероятно нашата семейна благодарност към г-н Стою  Сапов е единствената, изказана към тази армия от безименни герои, за което сме признателни на в. "Марица" и лично на г-жа Йеремиева, докато от Вас и фирмата не получихме и една дума – като обикновени граждани, ние естествено не заслужаваме никакво внимание. И един почти митичен случай преди няколко години, когато все още пробягвах разстоянието от блока до спирката. Видях в далечината спиращия автобус, но понеже не можех да развия космическата скорост, която щеше да развие Хрушчов, ако американците бяха съживили Сталин, продължих с темпото "бягане за здраве". Автобусът не потегляше и аз реших, че шофьорът  е решил да пие кафе от павилиончето на Божков (бях предложил на г-н Тотев на спирките да се сложат масички, а павилиончетата да предлагат по една салата и по една греяна през зимата и изстудена през лятото за уплътняване на времето, докато чакаме). Все пак се качих и автобусът веднага тръгна. Спътниците – все хора от и за Рогошко шосе, ми казаха, че шофьорът им обяснил, че всяка сутрин ме гледал как тичам и те се съгласили да ме изчакат. 

 5. Щях да  задължа фирмите, които имат еднакъв маршрут на голям пътен интервал с различни номера автобуси, например 7 и 27 в интервала от Рогошко шосе до Сточна гара,  да разпределят колите си на равни интервали. Сега често се случва 7 и 27 да идват на спирките през съвсем малък интервал и дори едновременно, а следващите автобуси  – след 30 минути. При това почти всички граждани от "Гагарин" слизат в този интервал.

6. Щях да притисна факторите да се създаде филиал на ЕГ-тата в жк "Тракия". Защо всяка учебна сутрин десетки деца трябва да бъдат друсани през целия град? Това го бях предложил на д-р Чомаков, но вероятно г-н Гергов не е бил съгласен. (Между другото мен ми се иска да поскачам от радост като дявола, който затворил една жена  в стая със сто шапки без огледало, когато видя преподавателките от "Патриарха" или ЕГ да преподават в СУ "Найден Геров"). Пак тогава предложих на кметицата на Северен (и тя лекарка) сутрин 16 да удължи един курс до ЕГ и на обед – обратно, за да не тичат децата от "Гагарин", учещи в  ЕГ, а и граждани за Окръжна болница, от една спирка на друга през инфарктното кръстовище при хотел "Санкт Петербург", но пак никакъв отговор.

7. Щях да изискам колите да бъдат задължително обозначени от трите си страни – отпред, встрани и отзад, при това встрани – вдясно от втората врата.

8. Понеже Общината издава карти за паркиране на живеещите в района, без да се съобразява с броя места, щях да разреша, когато няма свободно място на определената улица, хората с карти да паркират в съседните улици, макар и на места с плащане.

9. Щях да поискам от директора на ОДМВР да понамали шумовия терор и да озапти шофьорите и мотористите, които хем развиват скорост към 200, хем реват неистово, и то не само по булевардите, но и в тесни улици. Не виждам вечер никакви полицаи, а и не съм чувал някой пешеходец да е премазал шофьор.

10. Също от него – масово е спирането на всякакви коли на спирките и автобусите спират далеч от тях.

11. По принцип регулирането на графика е дигитална дейност и е редно в тази си част да премине към г-н Темелков, а другата работа да я върши Дирекцията по транспорта, т.е. специален кмет не е необходим.  

12. Щях да уредя издаването на актуална карта на Пловдив с линиите, както и издаването на евтина брошура за транспортната мрежа.

13. Ще поискам от г-н Борисов като пловдивски депутат да отпусне 500 млн. лв. за повдигането на Панаирния мост, което той обяви като алтернатива на отменената подземна улица или евентуално той самият да повдигне моста като древния Кронос на могъщите си рамене. Също така, след като обеща милиарди за безплатно саниране, да отпусне  милиард и половина да пием и ние като софиянци чиста планинска вода.

14. Ще поискам от г-н Георгиев, след като от София се прехвърли в Пловдив, да построи и в Пловдив метро. 

15. Преди години беше обещана дигитализация при издаването на карти на пенсионерите. Такава и до днес няма, трябва да се носи документ от НОИ, а инвалидите – два, макар че отделно се иска и лична карта и по нея може да се види, че човекът е пенсионер – нали всеки, навършил 70 години, има право на някаква пенсия, освен ако се е отказал от нея, но той няма да иска и карта за автобус. 

16. Живея с надеждата, че ще доживея електронното таксуване, обещано за изминалия юли и разходка по бетонния мост.   

Допълнение

към предложенията за общинския транспорт

17.а) Щях да поставя надписи на конструкциите по спирките с техните наименования. Днес човек не знае на коя спирка се качва и на коя слиза. Вярно е, че в някои автобуси се появяват наименования на спирките, но това не е достатъчно.

b) Щях да върна старите ориентиращи наименования на спирките – "Ул. "Барикадите", "Ул. "Огражден", "Ул. "Колю Фичето", "Св. Митрополия", "Понеделник пазара", "Стария град", "Капана" и др. Наименования като "Пожарната", "Панаира север 1", "Панаира север 2", "Район Северен", "Телк", "Тунела север изток", "Тунела север запад" и др. не дават никаква информация. ТЕЛК отдавна я няма, район "Северен" е няколко километра и т.н.

18. Щях да си подам оставката след осъществяването на горните мероприятия. На Пловдив въобще не му е нужен зам.-кмет по транспорта при наличието на такава дирекция. Практиката показа, че тия замове не вършат никаква работа, само си храним и ги поим. Това годишно е 50 000 лв. икономия. Ако пък бях кмет, щях да имам двама зама.

24. 10. 2024 г. С уважение"

Потвърждение за регистрация на e-mail в административно-информационната система на Община Пловдив