©

Темата е много симпатична. Скоро си мислех за бригадите по някаква телепатия :) Няма как да не се включа.

Повече от моите спомени са в комбинати. 

Стамболийски и може би още някъде. Не помня къде. Спяхме в бараки с плац и обща баня навън. 

 Бяло Камъне, но не, там беше военното. Имаше предмет Военно дело веднъж седмично. И един месец на "терен", както е модерно да се казва сега. Но това в скоби е идея за друг Омбудсман. 

Та, за бригадите - чистили сме зелен фасул на конвейр - /лента/, изтърбушвали сме чушки, нареждали сме корнишони в буркани .. Мила съм буркани е един голям казан, с веро, много пяна и тук там счупен буркан. Още имам белег на кокалчето на дясната ръка от остро стъкло. Вързвали сме лози. Но най-удивителната и вълнуваща бригада ни беше бране на рози. Село Зелениково. Хазяите скромни хора в обикновена, бедна къща. Ставаше се в тъмно, защото розовите цветчета се берат докато са тежки от росата и неразлистени още. Беше романтично, на един и същи блок всеки ден защото, докато берем, след нас розите цъфваха отново ... Понякога имаше много кал между редовете. Раздаваха ни ботуши, затъвахме до колене. Но така или иначе, никога няма да забравя нашият розобер. Било е 82-83 година 

Пиша тук, в случай, че не успея да го сторя по телефона тази вечер!

Ива Краева