©

Да имаш собствен лек автомобил преди повече от 70 години беше нещо немислимо.Хората гледаха на лекия автомобил като на нещо безсмислено, ненужно и скъпо.

И затова в Пловдив личните леки автомобили се брояха на пръсти. Известен беше бай Неофит- златното чукче със своята червена Шкода кабрио. През тези години нямаше резервни капаци, врати, калници и други ламаринени части и всяка една такава част, когато се смачкаше при удар, трябваше да се изправи с изчукване.

Най добър в изчукването беше бай Неофит. Живееше в католишката махала. Рядко ходеше пеша. Най често се движеше с един стар германски велосипед. Беше известен като "златното чукче". Не разбрах защо го бяха нарекли така. Някой казваха, че за едно чукване взимал един лев, а други защото изчуканите от него ламарини ставали като нови. Не знам откъде се познаваха с баща ми. Бях десет дванадесет годишен, когато един ден го срещаме на улицата, беше пак с колелото си. Беше много ядосан. За да му разрешат да продължи да работи, трябвало да направи трудово производителна кооперация за изчукване на автомобилни ламарини .Дошли двама-трима млади. Не им се работело и не работели, а искали пари. И Неофит развалил кооперацията.

Веднъж при него дошли англичани с Ролс Ройс. Шофьорската врата блокирала и не можела да се отвори. Ходили хората на най различни майстори, но никой не можал да поправи вратата. Някой ги насочил към бай Неофит. Огледал той вратата и през някакъв отвор бръкнал с една тънка дълга отвертка и така свързал прекъснатата електрическа верига. Вратата се отворила.

Години след бай Неофит известен тенекеджия беше Владо германеца Спомням си,че имаше едни големи здрави ръце. Живееше близо до спортния техникум. Това беше някъде около 1974-1976г. По това време да работиш частно беше забранено. Трябваше да се уговориш с него от къде да вземе колата. Взимаше я, караше я някъде и след като я оправеше ти я връщаше.

Пак през тези години в Пловдив имаше вече няколко автосервиза,които извършваше тенекеджийски и бояджийски ремонти. Но много рядко някой отиваше при тях, защото качеството на работата им беше много лошо. Да се боядиса качествено изчуканото пак беше проблем. Всички търсеха турчина Юсеин, който боядисваше изчуканите ламарини на автомобилите. Той живееше и работеше в една пресечка на ул.Изток. Можеше да "докара" всякакъв цвят на боята.Чудех се как го прави, защото винаги работеше с тъмни слънчеви очила. И при него услугата беше доста скъпа, но хората бяха винаги доволни от работата му и не съжаляваха за парите.

На витрината на спортния магазин, който се намираше на сегашната ул.Райко Даскалов - срещу Детмаг Снежанка, беше изложен автомобил марка "Вартбург"от първите модели. Беше боядисан в два цвята бяло и сиво. До него имаше табела на която беше написана цената му: 1990лв. През онези години 1963-64 една добра заплата беше около 70-80лв.

Най-неочаквано за нас децата един ден в нашата махала се появи чисто нов автомобил Рено 4CV. Дядо Поп беше си купил това Рено 4CV и беше го спрял пред къщата си на ул."Съединена България" №2 или №4. Тези къщи вече ги няма .Целият квартал от къщи беше разрушен във връзка с изграждането на сградата на Археологическия музей.

Дворът на къщата беше с 50-60см.по високо от улицата. Улицата беше от пръст дори нямаше и калдаръм.

Реното беше бяло на цвят. Около колата се суетяха самата попадия, няколко мъже и жени. .Всеки държеше някакъв парцал, с който търкаше,чистеше нещо по новата колата.

За нас децата това беше истинско събитие в махалата да има лек автомобил.

Този модел Рено одавна беше станал популярен в Европа и беше сериозна конкуренция на бръмбъра Фолксваген. Реното имаше качества,които го правеха едва ли не по-добър автомобил от Бръмбъра. До 1956г .бяха продадени вече няколко милиона от него. Наричаха го "народния автомобил“.Той имаше четири врати, като предните се отваряха напред. Шегаджиите казваха, че така шофьорът на завой може да отвори вратата и да пусне крак.

Този автомобил съчетаваше ниска цена, добра изработка, стабилен на пътя, нисък разход на гориво. Без съмнение това бе огромен успех за неговия създател Луи Рено, за Франция и французите.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

26.10.2024г.