©

В четвъртък, 14 ноември, от 17.50 ще си спомним за бригадите едно време.

Днешното поколение не може и да си представи, че може всяко лято и всяка есен да изостави учение и работа и да ходи да работи някъде без пари. Срещу една значка и книжка.

По някое време решиха да плащат нещо поне на учениците, но в крайна сметка "доброволно“ парите се предаваха обратно. В Руската гимназия – за купуване на руски народни носии. За хора, който изпълнява руски и съветски песни.

За да се настроите по темата, може да изгледате този видеоанонс към предаването

https://www.youtube.com/watch?v=dwk4Js3p04g

Ето малко информация. Бригадирското движение се ражда през 1946 г.

Бригадири участват в строежа на град Димитровград (десетки жилища, завод "Вулкан“ и др.), на пътната мрежа на днешната община Димитровград, Азотно-торовия завод в Стара Загора, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите "Александър Стамболийски“, "Георги Димитров“, дигата на река Марица и др. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др.[1] През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението.

През втория етап бригадите се изпращат в сезонна помощ преди всичко на селското стопанство и на консервни фабрики, както и в други промишлени предприятия и в строителството при нужда. Считат се за важен дял от работата на ДКМС с учащата младеж.

Бригадирското движение се оказва ковачница на кадри за Партията. Оттук излиза един от първите мъже в Полтибюро – Пенчо Кубадински.

Днес могат да се срещнат много романтаични описания на бригадите – вечери край огъня, закачки, а често и любов, приятелства...

И днес могат да се намерят снимки, които представят бригадирите като манекени в сини дрехи. Истината обаче е по-различна и ще се опитаме да стигнем до заедно – със зрителите и със събеседничката Ирина Милчева.

В крайна сметка бригадирското движение си е продължение на робския труд, на ангарията, на лагерите от сталиново време, на фашистките бригади от времето на Мусолини.

С падането на тоталитарната система изчезнаха и бригадите. Защо така?

За да се включите, използвайте откритият телефон по време на предаването.

Този текст и предаването са част от проекта "Запомнете Пловдив 2024“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация "Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.