©

В последното издание на ТВ игра на Пловдивската телевизия "ТРИТЕ НАЙ“ ви показахме една снимка на "търговски обект“, който вече не съществува. Много хора го познаха – става дума за "репчето“ срещу Централна поща.

РЕП – да припомним, означава "РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ЕКСПЕДИЦИЯ НА ПЕЧАТА“

В РЕП-овете се продаваха вестници, списания, картички, пликове, марки и разни други неща.

Обадиха се толкова много хора, че решихме да посветим цяло предаване на тази тема.

И така – какво научихме за Пловдив?

Има период на вестникарчета, после на павилионите за вастници – остовърхи, да се виждат отдалеч. 93 годишният дядо Владо Тодоров описа как са изглеждали и къде са се намирали.

Между 50-те и 80-те години най-популярните места за купуване на вастници и списания бяха:

Репчето срещу пощата, за което стана дума

На площада "Цар Крум“- до фурната за гевреци

На същия площад пред паметника на Гюро Михайлов – на старото място

Отдясно на кино "Република“

Имаше павилиони на всички гари и автогари, а по-късно и в подлезите...

От реповете идваха познанията ни за света, продаваха се лъжи, но имаше и много ценна информация във вестниците и списанията. Клюки нямаше – те се разпространяваха от ухо на ухо.

В закритите репове миришеше на хартия и печатарско мастило.

"Репчето срещу пощата беше любимо място за срещи“ - спомня си Диимтър Мутафчиев.

Валентина Николова твърди, че това беше "най-красивият РЕП в България, но простотията го унижожи“

Дело е на известния архитект Шинков, на това място е имало будка на арменец.

Милка Караилиева се сети, че от северната страна на Репчето е било цветарски магазин. А пред него е спирала Десятката.

Красимир Минков пък припомни, че от другата страна се е намирала Лайкучката - тук се се събираха запалянковците и спореха с часове. Онези запалянковци нямаха нищо общо с днешните фенове.

Люба Кокалашева разказва: "Като дете събирах пощенски марки и редовно висях там за някое ново пакетче така ги продаваха, в пликчета по десетина и повече бройки. Имаше от различни страни, кои по левче, кои по повече, че и за стотинки“.

Сутрин рано идваше единственият пловдивски ежедневник "Отечествен глас“. По-късно – софийските вестници. Опашки имаше в понеделник за НАРОДЕН СПОРТ – коментираха се мачовете от събота и неделя, в сряда и четвъртък – ФУТБОЛ И СПОРТ ТОТО, в понеделник се чакаше за ПОГЛЕД, в сряда –за АНТЕНИ.

Много се четеше и съветската преса, но не ежедневниците. Става дума за НЕДЕЛЯ, ЗА РУБЕЖОМ, ЗА РУЛЬОМ...

От Европа идваха няколко вестника и списания, но всичките бяха органи на комунистическите партии.

И все пак италианското списание ВИЕ НОУВЕ приличаше на западно и трудно се намираше.

Зад стъклата на въпросното репче се излагаха снимки на известни актьори от чуждите /социалистически/ филмови списания.

В полския ЕКРАН един ден пуснаха цяла страница за Бийтълс. Който се вреди – вреди се.

В края на 80-те съветската "перестроечна преса“ беше по-търсена от хляба и по-дефицитна от бананите. По нечие указания Оганьок се криеше, но другарите не смееха да го унищожат.

Репчето беше разрушено при строителството на подлеза под Пощата, останалите репове изчезнаха и се появиха сергиите на частниците. Вече имаше за всички и нямаше нужда да се чака на опашка.

Не много отдавна се появиха изведнъж Лафките... Но това е друга тема...

Разказахме и за продажбата на вестници по морето, за някои Репове в чужбина. Предаването ще се повтори в понеделник от 15.30.

Повод за новата загадка е една снимка на Мильо, която ни донесе инж.Георги Григоров – може би най-изразителната снимка на известния пловдивчанин. Ще я подарим заедно с пловдивска книга на този който ни отоговори НА КОЯ УЛИЦА ЖИВЕШЕ МИЛЬО?

Може да отговорите под този материал или на адреса на ПОТВ – potv@abv.bg