©

Цял ден гледам по телевизора водещата новина-двама парашутисти и един парапланерист скочили фатално от балон. Пилотът на балона е арестуван. Нямало разрешения,лицензи и т.н.Спомних си за това-какво е да ти се лети неистово.

Като постъпих през 1977 г. в Пловдивската проектантска, заварих колеги-ентусиасти,които правеха с подръчни средства делтапланер-по картинки и чертежи от списание "Криле". Като дете, може би както всички други, съм сънувал многократно, че летя. Запалих се, направихме делтапланера и...полетяхме. Дълга история и невероятна. Има я в един филм, който направихме на 8мм. Но това, което ми припламна в съзнанието, е историята на Ицо Икара.

Тези дни показаха един конструктор на кола от Родопите. Аматьор.

Първият такъв беше Ицо Икара от Пловдив. Беше си направил спортен автомобил, получи лиценз и регистрация и си я караше в града. Говореше се, че на Панаира е получил предложение от водеща италианска марка за колаборация. Когато се срещнахме, той беше обсебен от летенето. Направи делтапланер и заедно ходехме да го облита. При един от опитите падна и си счупи бедрената кост. Изкара 6 м. в гипсово корито. Като го посещавахме, правеше автомобилни модели от пластелин.

Първият делтапланерист в Пловдив е Иван Кацарски, който ни запали, имаше сестра-омъжена във Франция. По негова молба, тя му донесе фабричен френски делтапланер "Крило". Заедно с Икара отишли да го пробват на Върховръх. Нашите апарати бяха с парашутна сбруя - летиш седнал. На френския имаше легнала сбруя. Иван не се е ориентирал и се блъснал фатално в скала. Икара го е превръзвал и пренесъл. На погребението му Ицо разряза платното на делтапланера си и каза: дотук.

Не си удържа на думата. Появиха се по-съвършенни крила, но по-рискови. Ходехме да летим от какви ли не места - скали, пропасти, върхове.

Един ден бяхме над Сопот. Появи се вятър и аз, макар,че имах вече над 1000 полета, се отказах. Той излетя и с възходящия термичен поток се издигна към облаците. Влизането в облака е забранено, защото там турбуленцията е страшна. Но той влезе...

Намериха го следващия ден на върха. Като Икар!

"Един добър Икар" -написаха приятелите му,като епитафия.

Спомен на арх.Валентин Маринов