©

Гледах изпращането на Кирил Маричков и си спомних едно друго изпращане - на Гунди. Освен очевидния общ знаменател, се сетих и за още нещо. Не съм гледал "Гунди-легенда за любовта", но съдбата ме срещна със самия Аспарухов. В началото на 1971 бях на спортен лагер на Белмекен с националния отбор по лека атлетика. Там бяха и футболистите. След тренировките, за разпускане, играехме волейбол. Играхме и срещу футболната селекция, начело с Гунди, който беше страхотен волейболист. Като копиехвърляч, бях основен нападател на атлетите. След играта, в сауната, се заговорихме. Като му споделих, че след казармата/където бях в момента-в спортната школа/ съм приет и ще уча архитектура, той ми каза: "Аз съм зет на Главния архитект на Републиката - Борис Марков, който ме е хвалил, че на терена съм като архитект".

Като студент, с колеги-фенове на "Щурците", начело с един асистент, който ни разказа за това, колко голям архитект е бил Кирил Маричков - дядото на музиканта, бяхме на 8-ми декември в зала "Универсиада". "Щурците" бяха на сцената. След концерта колегите отидоха да се срещнат с тях. По късно асистентът ни разказа,че е попитал Маричков защо не е поел по пътя на дядо си -архитекта. Отговорът бил: -"Любимата сентенция на дядо ми е била - Архитектурата е застинала музика"!

Архитект е със старогръцки произход и означава ПЪРВОМАЙСТОР!