Проблемът:

Крайният ефект от решението на кмета да прекрати договорите с превозвачите ще е не да прекратим агонията с частните превозвачи, а да я удължим с още над 10 години. Вторичният ефект ще е "убиването“ на общинското дружество Екобус и възможността да имаме общински градски транспорт.

Досега на думи се следваше планът да се подготви общинското дружество Екобус и когато изтече договорът с частните превозвачи през 2028 г. да има възможност Екобус да поеме линиите и да се мине към общински градски транспорт.

Сега обаче кметът, също като предшественика си Димитров при казуса с почистването на р. Марица, създаде сам спешна ситуация, за да се постигнат две неща:

1. Да се прескочи конкурентната тръжна процедура по ЗОП и чрез пряко договаряне да възложи градския транспорт на избран от него превозвач. Особеност е, че този риск е директно създаден от кмета и по същество се постига заобикаляне на закона в ущърб на принципа на конкурентност.

2. След като изтече тази спешна мярка след една година, Екобус няма да е готово да поеме линиите, защото не разполага с автобуси и изградено депо. Това развързва ръцете на кмета да проведе нова обществена поръчка за линиите от градския транспорт и да се обвържем с частни превозвачи за още 10 години. Така вместо да приключим с агонията частен градски транспорт през 2028 г., ще я удължим най-малко до 2035 – 2036 г.

Нови частни превозвачи ще поемат контрол върху градския транспорт, оставяйки Екобус в забрава. Ако това стане, общинското дружество няма да успее да се наложи като превозвач, което ще подкопае желанията на пловдивчани градският транспорт най-накрая да е общински.

Ако кметът бе изчакал до края на договорите с превозвачите, Екобус щеше да има време до 2028 г. да се подготви и да поеме всички линии още през 2028 г. Сега времето му за подготовка умишлено се съкращава от четири на една година, което го поставя в категорична невъзможност да се справи.

 Бездействието на Община и Общински съвет:

Мина една година от началото на мандата на сегашното управление. През тази една година ние не видяхме желание и действия от страна на администрацията и мнозинството в Общински съвет в посока общественият транспорт на Пловдивчани да стане общински. Припомняме, че в предизборната кампания на почти всички кандидати, със сигурност на кмета Димитров, общественият транспорт беше заложен като основен приоритет.

Следва да отбележим, че дори и след тази гръмко оповестена "промяна“, няма да има особена разлика със сегашната ситуация. След прекратяването на договорите от 2016 г. линиите в голямата си част са възложени на досегашните си превозвачи с единствената разлика за линиите 17 и 113.

Междувременно кандидатстването на общината с проекта по "Развитие на регионите“ се превърна  във формален повод за отказ на мнозинството да подкрепи предложение на групата на ППДБ в общинския съвет да се заделят средства за проектиране на депото за зареждане на електробусите на "Екобус“. Предложението ни беше отхвърлено.

Комбинацията от тези фактори, съчетано и с факта, че позицията на заместник-кмета по транспорта беше освободена наскоро и към настоящия момент все още стои незаета, ни дава основание да определим общинския градски транспорт на Пловдив като най-сериозният политически проблем, пред който сме изправени и за чието решаване е необходимо да се положат повече усилия както от Общински съвет Пловдив, така и от кмета на общината и ръководството на "Екобус“.

Какво предлагаме?

Докато тече спешната мярка от 1 г., през което време кметът ще разпише договор с частен превозвач, да се работи приоритетно по подготвянето на Екобус в работещо предприятие, което да поеме градския транспорт. Кметът на община Пловдив следва спешно да потърси финансиране от държавата или европейска програма за закупуването на автобуси и изграждането на транспортно депо. Ако времето от 1 г. не е достатъчно, законът дава възможност да се удължи периодът с още една година, което време да се използва приоритетно за “събуждането" на Екобус.

Ако не поемем в тази посока, рискуваме да нямаме достатъчно време Екобус да бъде подготвено да поеме обществения транспорт и да пуснем нова поръчка по ЗОП, което да подари за още 10 г. транспорта на пловдивчани в частни ръце.

Апелираме кмета на Пловдив и администрацията да поемат отговорност за обещанията си от предизборната кампания и да дадат на пловдивчани така очаквания общински транспорт с нужното високо качество.

Заключение:

Категорични сме, че предсрочното прекратяване на договорите вместо да изпише вежди, ще избоде очи и може да се разглежда като стратегическа грешка за бъдещото развитие на градския транспорт в Пловдив, въпреки че сега изглежда като позитивно действие на кмета. Последствията ще бъдат негативни.

ТРИ ВЪПРОСА КЪМ ПП ДБ ОТ ПОТВ

1. Помни ли някой на какво дередже беше градският транспорт преди да бъде продаден или прехвърлен на лошите частници?

2. Ако се създаде нов общински транспорт какво ще стане с наличните над 200 автобуса - една част с неизплатен лизинг?

3. Има ли друга комунална дейност в града, която в голямата си част да е дадена на частници, но за нея всички да мълчат?