Днес е починал първият ми треньор по лека атлетика - Веселин Бояджиев. В родния ми град Велико Търново. На 90 години. Когато ги навърши,му написах спомените си.

Този, който няма да забравя, е от едно републиканско състезание, когато бях юноша-младша възраст в София. Преди турнира бяхме настанени в спортната база в Дианабад. Вечерта, докато играехме карти, едно легло се счупи и ми изби нокътя на големия пръст на десния  крак. Тренерът ме нарами и ме занесе на гръб до лекарския кабинет. Убеждаваше ме, че и така мога да хвърлям копието и че и той е имал подобно преживяване. На другия ден участвах и станах 5-ти, макар че имах най-добър резултат за сезона. След това съм печелил, но с това участие се гордея най-много.

Години по-късно разбрах, че тренерът е завършил едно състезание с астматичен шок!

Последните му думи,к азани на внучката, която ми се обади са били: "Отивам си,чедо! Не носете черно,не скърбете. Не искам погребение. Кремирайте ме и се съберете на чаша. Сипете си от моята прах по една щипка в чашата!

Спомних си за един грузински филм. И си сипах една чаша! Царство му небесно!