Гледах заключителния епизод на реалитито от Парламента с Тошко Африкански в прегръдките на Кинг Конг и си спомних нещо интересно:

В родния ми град Велико Търново дълго време имаше режим на водата,преди да се построи язовир "Йовковци4 през 70-те Вода пускаха през малките часове и баща ми ставаше да пълни съдове. Даже си конструира водосъдържател над ваната. При по-дълга липса ходехме да наливаме вода от градската чешма- захранвана от независим водоизточник.

В Търново имаше винзавод, който правеше и коняк. Зареждаха с концентрат за "Плиска" и "Слънчев бряг". Един от шофьорите на цистерна с концентрат се отбил вкъщи и и си източил, по стар народен обичай за собствената изба. След това сложил маркуч да възстанови нивото. За нещастие,в момента на пускането на водата,тя спряла и вакуумът всмукнал концентрат във водопроводната мрежа, по закона на скачените съдове. На следващия ден от чешмите в квартала потекъл коняк,като библейско чудо с манна.

В началото на тъй-наречения преход си мислех,че сме потопили маркуча на пресъхналите  ни чешми в цистерната с концентрат на вечни ценности и демокрация.

Днес ми се стори,че цистерната е лайновоз?