©

Една от тайните на социализма беше тази, че в хладилниците ни имаше по-разнообразна стока от тази, която се намираше по магазините.

Е, едни хладилници бяха по-пълни, други – не толкова. Едни чакаха на опашки, други влизаха от задния вход..

Единият чалъм бяха връзките.

Кой ли нямаше познат продавач. И кой ли продавач нямаше под тезгяха стока за свои хора.

Излезе Постановление 128 – който крие стока – наказание. Но и това не помогна.

Имаше магазини по-добре снабдени – продавачаите имаха връзки в складовете.

Имаше по-специални магазини – около посолствата в София, в Мотела край Правец – родното място на другаря Живков, по морето – да гледат чужденците колко добре се живее в България..

В Пловдив в първия ден на Панаира половината магазини ставаха "специални“. А и вътре в панаира продаваха неща, които другаде ги нямаше.

Хората "от лъв нагоре“ - както се казваше, имаха специален магазин някъде по етажите на ЦУМ.

А какви мечтани неща имаше в Кореком – стига да имаш долари. И дънки, и тоблерони, и шоколадови яйца.

Кореркомите бяха измислени уж за добро – да прибират доларите на тези, които са ги спечелили честно. Но се превърнаха във витрина на Запада и в инструмент на "идеологическа диверсия".

Появи се вицът: Как е там на Запад? – Ами Кореком до кореком.

Имаше показни магазини, където имаше постоянно лимони, а някой път портокали и банани.

Даже в РСВ – поделението "Ресторанти и спални вагони“ – имаше шоколад и пушени филета. Пътуваш в експреса и пазаруваш. Е, с 30 процента отгоре.

Интересното е, че в Съветския съюз, където имаше още по-жесток дефицит, доставката на стоки пораждаше корупция. Докато в България почти никой не "доплащаше“. Е, услугата в даден момент трябваше да се превърне в друга услуга.

Та за тези все по-отдалечаващи се детайли от живота при бай Тошо ни се иска да си спомним.

Това ще стане на 19 септември – четвъртък, от 17.50 – на живо.

В неделя по същото време ще бъде повторението.