©

хИжа чЕРНАТИЦА

Спомени за арх.Стойчо Иванов

Повод да напиша тези спомени са навършването на 40 години откакто арх.Иванов в началото на месец септември 1984г. ни напусна завинаги.

Под заглавието Десет хиляди долара и нито един приятел се появи една статия преди около 40 години в един от провдивските вестници. Не си спомням кой вестник беше, но и няма значение. През тези далечни години 10 хиляди долара баха една много впечатляваща сума .Един автомобил Лада струваше около 1000 долара. Явно авторът на статията е бил обладан от нескрита злоба и завист към притежателя на тези пари - спечелени с честен труд, но в загниващия, разпадащ се и умиращ капитализъм.

Интересно, че и до днес, когато стане въпрос за арх.Иванов, много негови колеги възкликват: А ,американеца, Стойчо американеца.

През онези години архитекти "Стойчовци" бяха само трима – арх.Стойчо Иванов, арх.Стойчо Маронов и арх.Стойчо Цветилов. Така,че можеше и без епитета "американеца", всеки знаеше кой и Стойчо Иванов. По старите колеги архитекти и днес знаят кой е той.

Арх.Иванов ни остави реализирани няколко великолепни обекти, които са построени преди повече от 40 години по негови проекти и които все още са образци в архитектурата.

Единият обект е жилищна кооперация на бул.Младежки. Разпределението на жилищата е не само оригинално, то е интересно и много функционално. Другият обект е в Родопите известен като хижа Чернатица или Комсомол, както тогава бе наречена хижата.

Архитектурното и функционалното решения на хижата са много оригинални. Ръководството на строежа бе поето от арх.Александър Бояджиев. Много от замислените детайли от арх.Иванов не бяха изпълнени. Бързаше се, защото строителството на този обект се следеше от Партията и имаше срокове, които трябваше да се спазят. Така че арх.Иванов нямаше пряка намеса по време на нейното строителство.Той вече беше в САЩ.

Със Стойчо бяхме не само колеги, но и близки приятели, независимо, че той беше около 25 г.по възрастен от мен. В Пловдивската Проектантска работихме в една стая и чертожните ни дъски бяха една до друга. Той беше прецизен в професията до педантичност.

Бяхме много близки както на работа, така и в свободното време.

Арх.Иванов беше роден на шести февруари 1924 г. в гр.Чирпан.

Приятели Стойчо имаше много, но не обичаше да допуска всеки до личния си живот. За мое учудване моите близки приятели той ги приемаше безусловно. Впоследствие се оказа че имаме много общи приятели със Стойчо – художници, скулптори, музиканти. Често със Стойчо обичахме да ходим по ресторанти в Пловдив и извън Пловдив. Не пропусках тези срещи, защото от него винаги човек научаваше нещо ново за архитектурата и за живота.

Някъде през шейсетте години отива на екскурзия до Бейрут и остава там при приятели арменци. От там заминава в САЩ, където работи като архитект в голямо архитектурно бюро, което проектира и за Европа. През това време той няколко пъти служебно посещава Турция.

Неочаквано за всички след десет години прекарани в САЩ той се връща в Пловдив и продължава да работи в Проектантската организация. Директорът на Проектантска арх.Милчо Сапунджиев го приема и назначава на работа. Повечето колеги го уважаваха, защото той знаеше и можеше много в професията. Но имаше и такива, които нарочно и съзнателно го провокираха, назовавайки го "Американеца" с цел да го провокират или подиграят, унижат.Всичко това изглеждаше много глупаво и наивно. Спомням си за един възрастен партиен член.

Живееше в една къща в Стария град на ул.Княз Церетелев - срещу къщата на Ламартин. Обичаше да се грижи за розите, които беше насадил в двора на къщата.Често при него се събирахме с наши общи приятели и колеги. Много приятна атмосфера се създаваше, когато при него идваше брат му, малко по възрастен от Стойчо. Този човек с остроумието си и веселия си нрав създаваше за присъстващите отлично настроение. Работеше като главен счетоводител на тогавашния завод Балкан.

Около година преди да ни напусне Стойчо получи инфаркт. След него още един. Мина време и се съвзе, но не след дълго получи инсулт.

Денят, когато ни напуснаь до полунощ бяхме заедноь разговаряйки за какво ли не. Изглеждаше в добро здраве. Тръгнах си от него след полунощ.

На следващия ден по обед неговия племенник ми съобщи по телефона, че Стойчо ни е напуснал завинаги.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

03.09.2024г.

Б.Р. Припомняме, че наскоро стана дума за арх. Стойчо Иванов във връзка с това, че се е обявил против поставянето на паметнинка на Съединението на мястото на Четвъртък пазара.