©

Тези дни гледах и слушах предаванията по ПОТВ за морето.Темата за морето винаги ме е вълнувала и неволно в съзнанието ми изникнаха много спомени от преди повече от 60години.

Все още пътуването до морето ме вълнува както се вълнува едно малко дете.

Пътуването за което си спомням беше по различно от всяко едно друго пътуване.Беше по различно,защото до морето щяхме да пътуваме с автобус,а не с влак както обикновено се пътуваше.Веднъж пътувахме до морето със самолет на Табсо, за което вече съм писал.

Датата на която щяхме да отпътуваме, беше определена и аз броях всеки изминал ден, нямах търпение. В деня преди заминаването трябваше вечерта да си легна рано, защото автобусът тръгваше в 4,00 часа сутринта. Вълнението ми беше огромно,з ащото за първи път щях да пътувам с автобус на толкова дълъг път. Легнах рано, но цяла нощ от вълнение не можах да заспя. Въртях се в леглото, представяйки си пътя, автобуса, градовете, през които щяхме да минем. Цяла нощ не можах да мигна.

Тогава нямаше магистрали и пътят минаваше дори през центровете на градовете.

Така и не заспах, станах към 3 часа и се приготвих  за пътуването. Имах си свой личен багаж и разбира се една голяма сламена шапка специално за морето.

Автобусът щеше да ни чака пред тогавашния Окръжен Народен Съвет. В тези толкова ранни часове нямаше нито файтон нито такси и трябваше с багажа от Понеделник пазара, където живеехме, да отидем до автобуса. И така всеки от семействното взел в ръце някакъв багаж потеглихме около половин час преди тръгването на автобуса. Стигнахме навреме и се оказа, че почти всички места ва автобуса са вече заети от пътниците

Такъв автобус Икарус до тогава не бях виждал. Той беше с 35 седящи места, разположени в две редици седалки. На три места между редиците имаше седалки, които допълнително се разгъваха. Седалките бяха тапицирани с червено кадифе, което не се оказа много удачно за топлите летни дни. Аз разбира се се настаних до прозореца, защото трябваше да виждам къде се движим, откъде минаваме.

Точно в четири часа автобусът потегли. Напуснахме Пловдив и се отправихме по стария път към морето. Автобусът се движеше доста бързо и по моите сметки някъде по обед можеше да съм на брега на мечтаното море, на плажа. Изпреварвахме други автобуси, камиони, дори леки автомобили, на което много се радвах. Постепенно започна да се разсъмва, слънцето се показа и в автобуса след малко усетихме топлината му. Ставаше все по топло, но и разстоянието до морето ставаше все по малко.

Спомням си беше някъде около Сливен. Изведнъж отпред на автобуса нещо изпука, появи се един голям облак пара пред шофьоркото стъкло, автобусът повървя още малко и спря до една скоро ожъната нива. Наоколо ни дърво ни храст, само изсъхнала трева от юлските жеги. Шофьорът слезе, отвори капака на двигатела. Около него се събраха куп от пътуващите мъже с мисълта да помогнат с нещо. Под двигателя се образува голяма локва, от която се издигаше пара. Оказа се,че радиаторът се е спукал и ремонтът е сериозен. Не знам как се разбра, че в близкото село има авторемонтна работилница и добри майстори, които дойдоха на место, свалиха радиатора и го отнесоха за ремонт.

А ние пътницете слязохме от автобуса. Някои си постлаха по нещо на земята и седнаха. Времето минаваше бавно и мъчително в очакване. Наближаваше обед и жегата ставаше вси по непоносима, но нищо не можеше да се направи. Към 4 часа радиаторът беше готов, монтираха го и автобусът потегли.

До Приморско имаше още доста километри. Но интересът ми към пътя и пътуването някак си отслабна. И вълненията ми отслабнаха. Бързо преминахме през Бургас и след около два часа бяхме близо до  Приморско, когато небето притъмня и  заваля дъжд като из ведро.

Автобусът спря на центъра на Приморско, на площада, който се беше превърнал в истинско езеро. Продължаваше да вали силно. Валя непрекъснато в продължение на цели пет дни. Без да спира.

Винаги ще помня това пътуване до Приморско и тези мрачни дъждовни, неприятни дни в Приморско.

                                                           арх.Олег Каразапрянов

                                                           oleg5@abv.bg

03.09.2024г.