Спомените на колегата Каразапрянов събудиха и в мен такива ,свързани с изграждането на паметника.Тогава бях в ателието на арх.Люба Велчева,която беше състудентка на арх.Лозан Лозанов  -проектант на архитектурната част./Арх.Лозанов е баща на известния Гого Лозанов и мисля, че е още жив и здрав на достолепна възраст. Величко Минеков - авторът на скулптората, пък е баща на Велеслав Минеков,но той почина наскоро./Когато имаше необходимост от спешни чертежи по промяна на архитектурата, арх.Лозанов идваше при нас - да не ходи до София. Чертал съм детайли по постамента на паметника.

Когато се провеждаше обсъждане на проекта, част от колегията се опита да защити автентичния "Четвъртък пазар"- един от най-старите живи пазари .Времената след идване на перестройката се бяха отразили на свободата на мненията. Запомнил съм предложението на арх.Стойчо Иванов, с когото работих./Стойчо Американеца-беше емигрирал в САЩ и се върна в България,благодарение на една амнистия,по повод годишнина от 9-ти септември./ Той предлагаше паметника да се ситуира на моста на Марица,символично за съединението на Севера и Юга. Аргументите против бяха, че няма как да се организират честванията. Допускането на полемика по решението на ЦК на БКП изяде главата на директора на Проектантска организация,който го беше допуснал .Арх.Милчо Сапунджиев беше разжалван от директор в обикновен проектант. Единственият резултат беше преместването на Четвъртък пазара в близост, което ще оставя без коментар!