©

Загадката на Пловдивската телевизия този път затрудни доста пловдивчани. Верният отговор е: ул.Патриарх Евтимий – между Главната и Отец Паисий. Доста сгрешиха и посочиха най-вече Шести септември.

Улицата наистина се е променила много. Била е павирана и свободна за движение – главно за велисопеди, както се вижда. Няма го хотел България, но затова пък се вижда Гражданския клуб, който беше съборен.

Вляво имаше сладкарница, известна като "Млекото“. Разрушиха я, защото се оказа, че тези, които са проектирали хотела, не са се сетили, че ще трябва паркинг. След паркинга се появи магазин.

Запазили сме разкази на стари пловдивчани за улицата.

Ето какво си спомни преди години Тодор Тодоров:

Първата сграда вдясно беше магазин за фотоматериали – в тъй нареченото Вакъвско здание. Отдолу беше Пепо Гарти, който продаваше механизирани детски играчки. По комунистическо време вътре вкарваха младежите, които имаха дълги коси, подстригваха ги и след това ги снимаха. Дори си спомням един интересен епизод, когато бяха хванали покойния художник Кольо Витковски.  Милиционерите, които вършеха цялата тази работа бяха докарани от други градове, за да не би познанството или приятелството да не окажат някакво влияние. Та, когато хванаха Кольо, а той тогава работеше в театъра - разтичаха се актьори и приятели и най-накрая пристигна партийният секретар Стефан Христов, който беше баща на художника Христо Стефанов и така освободиха Витковски.

Там дълги години работи един изключителен фотограф на име Рафи.

Малко по-надолу беше дирекцията на бюро "Реклама", създадена през 60-те години, когато започнаха да се убеждават, че рекламата е част от търговския живот на едно общество и първият директор беше Живко Белев. Малко по-нататък се намираше едно бижутерско ателие, както и приемната на в. "Глас". В моите детски спомени тези два офиса бяха една обущарска фирма на Аргир Ангелов.

"Червения рак" беше в една продълговата сграда, плътно прилепена до жилището на сегашния собственик, който се казва Еди Телкиян. Колкото до стария хотел "България", той е построен в началото на 30-те години от д-р Койчо Коев. Но от аптеката до хотела имеше бирария "Каменица", която пък беше собственост на бай Христо Пецов. В тази бирария в началото на 40-те години пееше  сръбкинята Мица.  Наричаха я Мица- пияница.

После следваше кръчмата на Народняка - един изключителен готвач, а заведението му беше едно от най-колоритните. Това, което фактически привличаше клиентелата беше хубавото му бяло вино и ако си поръчаш само бутилка, казваш " един кон", а ако е със сода, казваш "кон и талига".

Хотел "България" се построява от архитект Коев, както и сградата на т.н. Акушеро-гинекологичното отделение на ул. "Ив. Вазов", което всъщност е негова собственост. Това е било някъде около трийсетте години. А аптеката на "Патриарх Евтимий" е на Томасян. До нея беше къщата, в която живееше бай Пано - Димитър Панов, големият български актьор. Долу, на ъгъла се намираше обущарницата на един от най-добрите производители на дамски ботуши бай Гичо. Неговата дъщеря беше известната цигуларка в пловдивската опера Арнаудова.

Още за улицата може да прочетете на

https://3nai.blog.bg/regionalni/2008/08/26/spomeni-za-ulica-quot-quot-patriarh-evtimii-quot.226947

А предаването с водещ Йоана Криста Соколова може да изтеглите от

https://www.youtube.com/watch?v=Q-HgTBvpRRY

Жребият определи за победител Роксан Роксанов, който може да дойде в редакцията ни на Радецки 45 и да си избере книга-подарък

Новяият ни въпрос е свързан също с една стара снимка, на която се вижда голяма джамия. Въпросът е - как се е казвала джамията и кога е разрушена?

Очакваме отговорите ви – може и под тази публикация. Или на адрес potv@abv.bg