 © |
ГЛЕДАЙТЕ В НЕДЕЛЯ . ТЕЛЕВИЗИОННА НЕДЕЛНА УТРИН, ПОСВЕТЕНА НА ТРИМОНА - СПОМЕНИ НА ХОРА, КОИТО ВЕЧЕ ГИ НЯМА Напоследък – ако се съди по публикации в социалните мрежи, интересът към Тримона и Бумбарника преживява ренесанс. Повяват се нови и нови снимки, разнасят се носталгични вопли. Е, не всичко се разказва точно така, както е било, но за съжаление малко са живите, които са били част от онзи живот и могат да гарантират за истината. Пловдивската телевизия все още пази безценни записи на хора, които години наред са работили в Тримонциум. Те са част от рубриката "Запомнете Пловдив“, която стартира през 2002 година. Тези дни качихме в Ютуб три предавания по темата. Белким останат за поколенията. Иначе огромният архив на ПОТВ, от който никой не се интересува, скоро ще бъде унищожен. Така че може да гледате три от най-старите предавания в неделната програма на последната пловдивска телевизия. Приложили сме линкове към записите. Добавили сме част от дешифровката на първото предаване по-долу: Програмата на ПОТВ за неделя, 11 август 8.50 Разкази за Тримона с Жоро Брендито и Тето https://www.youtube.com/watch?v=pl1oXsDJSSE 10.0 Разкази за Тримона – с Андро Цигуларя и Станко Милиционера - https://www.youtube.com/watch?v=Pj0o-bDDAXs 11 00 Запомнете Пловдив с Румен Топора и Здравко Гълъбов https://www.youtube.com/watch?v=k3kqtGa-1zI -------------------------- Ето и дешифровка от първото предаване. Водещ: И тази вечер продължаваме с темата за Тримона. Мои гости тази вечер са Жоро Брендито /Мантралиев/ и не случайно на масата има бренди, а до мен е Стефан Костов – Тето. Жоро: Едно време в Тримона конякът с Кока Кола беше 84 стотинки. От 72-ра до 75-та година бях сервитьор в сладкарницата, в ресторанта, барман на мецанина, с други думи минал съм през всички длъжности. Бяхме като едно огромно семейство, а заведението беше винаги пълно. Така както ние знаехме цените, така ги знаеха и клиентите. Музикантите си бяха отделно. Седяха на отделна маса и имаха различни преференции, но въпреки всичко “Тримонциум" беше заведение, което “дишаше" по особен начин. Случайни хора нямаше и още веднъж казвам, че всички се познавахме. Знаеше се кой какво пие, кой с кого е, кой кого не трябва да вижда, с кого не трябва да се среща и т.н. Тето: Аз за разлика от Жоро бях започнал малко по- отрано в това велико култово заведение, благодарение на моя по-голям брат. Бил съм значи девети, десети клас – 63-та, 64-та година. Помня, че когато влязох за първи път, брат ми се обърна към мен и казва: “Тук си гледаш Колата, мълчиш и каквото си говорим, остава тук." Донесоха разни питиета, а на мен само Кока Кола. Тогава брат ми и неговите хора свиреха в бар “Каменица" и се наричаха “Петимата в бяло". Жоро: Тето, помниш ли една вечер - някакъв двайсет и четвърти май беше - пристига Хаик Гарабедян – барабанист, който тогава свиреше с Леа Иванова. Всичко вече беше приключило. Няма пиене, няма ядене, но ние предположихме, че ще останете до късно, та бяхме позаделили нещичко и по едно време Хаика вика:" Абе, има ли нещо за ядене? " А колежката отговаря, че останало само винен кебап. Гарабедян си поръча и тя тъкмо тръгваше, той викна след нея: “А ще може ли виното отделно?". Тето: Имаше и една друга колоритна личност, той избяга през 76-та година в тогавашното ГФР и още не си е идвал. Хари арменчето. През онези години имаше един единствен Кореком, долу на “Заимов". Влизаме вътре, той беше много елегантно момче, но пинизчия. Продавачката помисли, че нещо сме се объркали и пита да не сме влезли в друг вход. Той обаче извади една пачка и я попита дали ще стигне. Тя пребледня, а ние накупихме една торба пиене и естествено право в Тримона. И тъкмо влизаме в сладкарницата, насреща ни Кавръка, бог да го прости. И като се развика: “Хари, как си бе, мойто момче!". Но при прегръдката без да иска, като трясна торбата с пиенето и всичко стана на сол. Бай Тошо пребледня, хукнахме веднага към бюфета и той вика: “Майсторе, дай оная работа, дето въртиш макароните. Цедката." После преляхме от торбата всичко в две кани, все едно преливахме злато. И го изпихме мешено. Жоро: Спомням си за онова време, когато имаше разни бригади, които правеха навеси и падаше бая пара, но най-напред взимаха парите и докато не ги изпият не започваха работа. Правеха огромни маси и ядене, пиене - колкото е оборота на заведението. Обаче не винаги имаха пари и все чакаха някой техен човек, уж да им ги донесе. На другия ден същата работа. Пак ядене и пиене, и пак пари няма. Аз взех да се притеснявам, но в този момент вратата се отваря и пристига Митко Гагалиев, тъй наречения Митьо Маркуча. “ А, ей го човека, носи парите". Скачат те, а Маркуча вика: “Само да не ме биете. Намерих в Сливен две другарки с намалено поведение и парите отидоха. Моля ти се бате Васко, ще ги възстановя". А Васко вика: “Абе, кажи така. Аз помислих, че си ги дал за глупости". Тето: Ние тогава си бяхме неблагонадеждни. Ходехме си с дънките, с дългите коси и естествено сме си “плащали" за това. Играехме си на “наши" и на “ваши". Зрител /арх. Матеев/: Според мен “Тримонциум" вече не е “Тримонциум", въпреки, че е много лъснат. Той е “Принцес". Градината щели да я правят на басейн. Това пловдивчани няма да им простят... ЗАКЛЮЧЕНИЕ Е, простихме всичко. Няма го Бумбарника, няма я Градината, няма го Шадраванът отпред... Спомените обаче все пак остават. Още известно време. |