| Руската пропаганда преписва от българската пета /тон/ колона |
| Източник: Иво Инджев | 20:58 / 13.01.2011 |
|
 © |
|
Из Софии пытаются убрать памятник Советской армии
Вести.Ру, 9 января 2011,
В болгарской столице одновременно прошли два митинга - «за» и «против» переноса памятника Советской армии, установленного в центре города в 1954 году. На мероприятии с участием сторонников Болгарской социалистической партии и людей старшего поколения подчеркивалась необходимость не допустить переноса. «Историю необходимо чтить, независимо от того, какая часть ее кому-то не нравится», - заявил представитель БСП Симеон Славчев. «От молодежного объединения партии мы настаиваем на сохранении в стране всех исторических памятников, а не только памятника Советской армии», - добавил он.
Другой митинг организовали сторонники правых партий, выступающие за демонтаж и перенос памятника из исторического центра на окраину города. Лидер инициативного комитета по переносу памятника Валентин Маринов заявил, что его организация «не имеет ничего против российского народа, но памятник Советской армии является символом управления коммунистической державы, поэтому не уместен в центре европейской столицы». «Мы категорически против уничтожения монумента, но настаиваем на переносе памятника в другое место», - сказал он.
Споры вокруг этого памятника вспыхивали в Болгарии неоднократно. Решение о его демонтаже городской совет Софии принял в 1993 году, но из-за протестов сторонников Болгарской социалистической партии в 1994 году работы были прекращены. Позже ни один из мэров Софии так и не решился приступить к исполнению решения совета, которое формально так и не отменено.
Ранее в Болгарии также неоднократно пытались снести знаменитого «Алешу» - памятник солдату-освободителю в Пловдиве. Однако жители города отстояли монумент круглосуточными дежурствами. Против попыток сноса выступали десятки общественных организаций Болгарии, а группа живущих в стране ветеранов даже пригрозила публичным самосожжением. В результате Верховный суд Болгарии постановил, что монумент является памятником Второй мировой войны и не может быть разрушен.
7 января в столице Узбекистана демонтирован памятник герою Великой Отечественной войны генерал-майору Сабиру Рахимову. Четырехметровый памятник знаменитому военачальнику, стоявший на двухметровом постаменте, сносили шесть бульдозеров. До этого власти Ташкента переименовали Сабир-Рахимовский район и станцию метро, названные в честь единственного узбекского генерала Великой Отечественной.
Новость на сайте «Вести.Ру»От руската публикация се виждат няколко интересни факта.
От една страна тонът е далеч по-умерен от крясъците на червените лумпени от т.н. "контрамитинг" в София. Но с петата (тон)колона у нас е така: тя репродуцира любовта си към всичко руско под формата на френетичен крясък, пък ако ще да е в защита на съветски престъпления, които в самата Русия са подложени на критика.
В същото време статията явно е писана по сведения, взети от български медии и са се получили някои "неточности". Валентина Маринова се е оказала ...мъж. Което е дреболия в сравнение с лъжата, че съветските паметници в София и Пловдив били спасени от преместване досега благодарение на самоотвержените усилия на другарите социалисти (в Пловдив щели да се палят тези поборници в знак на протест - не че подобни малоумни "заплахи" нямаше, но не те бяха решавщи).
Истината е, че демонтирането на паметника в София, както и в Пловдив ,беше спряно с категоричната намеса (във вътрешните работи на България) на руския посланик Авдеев. Той се е появява дори лично на обекта в София в момент, когато беше построено скеле и течеше подготовка за демонтирането (има свидетели). За успешната си дейност в уж малка България (но много важна за Русия като троянски кон, оказва се) Авдеев беше повишен в ранг първи заместник -министър на външните работи след завръщането си в Москва. А Путин го направи свой министър на културата през 2008 г.
Грешчица е също твърдението, че демонтажът е спрян през 1994 г. Истината е, че това се случи през 1993-та, малко след като влезе в сила договора за дружба и сътрудничество между двете държави, подписан на 4 август 1992 г. (на което се е позовал руският посланик абсолютно неправомерно, защото по силата на този договор няма никакви пречки за суверенното разпореждане на България с паметника).
Друг е въпросът, че през 1994-та и доста време след нея, вместо да демонтира "съоръжението", софийската община се захвана да го търка (ту с безплатния труд на български войници, ту пък в сътрудничество с БСП и нейни доброволни чистачи). Пазеше го като голяма ценност. Година- две поне в средата на 90-те години всяка нощ полицейски патрулки обикаляха около тотема като индианци край свещен знак за червеното им минало.
Впрочем сега, този месец, изтича договорът на общината с руското посолство за поддръжката на паметника. Това е нещо като държавна тайна, но реших да я издам - вие, читателите, вече сте сред посветените и може да изисквате информация от длъжностните лица, които се намират в кметството благодарение на вашите гласове.
Но да се върнем на кантара: от една страна руската публикация споменава факта, че решението на столичната община за демонтирането на паметника формално не е отменено, т.е. искането за демонтажа е напълно законно.
От друга страна обаче няма и дума в публикацията за мотивите, с които привържениците на идеята да бъде спазено това решение от 1993 г. обосновават теза си. И не е чудно, че в коментарите към статията пожелалите да се изкажат руснаци до един папагалски повтарят лъжите за голямата добрина, която съветската армия била направила на неблагодарните българи. Те, милите коментатори ,дори не знаят, че България е била нападната като неутрална държава и не е оказала никаква съпротива, което я прави несравнима с никоя друга държава в Европа, завладяна от СССР.
Авторите на руската статия може и да са наясно с този факт, но мълчат. Вероятно също им се иска да сме благодарни за окупацията, кървавите репресии, извършени от българските им слуги в условията на тази окупация, насилственото установяване на комунистическата диктатура и репарациите (наложени най-вече поради настояването на СССР в ООН България да бъде категоризирана като победена държава, независимо от участието на страната в бойните действия срещу Германия и десетките хиляди български жертви, за който не се полага паметник и до днес).
Щеше да бъде хубаво също да се спомене в руската публикация, че съотношението между законния митинг за демонтирането на паметника и участниците в незаконната контрасбирка (самият факт, че беше незаконна също "малко" е пропуснат) беше към десетина пъти в полза на мирно демонстриращите хора с плакатите, срещу които хулиганите сипеха гръмогласни обиди, гарнирани с гръмко озвучаване, което явно целеше да заглуши очакваните от тях речи (каквито нямаше).
Целият този терор на шепа агресивни болшевикльовци е премълчан - пък и хвърлянето на яйца срещу чучело на един журналист (моя милост) не е впечатлило като екзотика никого.... Вместо това от руския текст излиза, че едва ли не става дума за две равностойни и равноправни групи хора, митингували по еднакъв начин, само дето в руския преразказ явно преобладава мнението на другарите със знамената на Че Гевара (които тоже не влизат в очерка уж от мястото на събитието).
Впрочем това внушение (за равнопоставеността ) беше търсено и постигнато също в повечето български публикации, поради което не е чудно, че като са преписвали, братушките са хванали основната мисъл на нашенските манипулатори като своя - веднъж и те да подражават на българите. Пък и представяте ли си каква обида за руснаците е да научат, че дори и червените другари са неблагодарни, щом размахват знамена с Че Гевара (забранен за споменаване в СССР, освен като "ревизионист"), вместо с физиономиите на Ленин, Сталин и Путин?!
Ако има нещо забавно в цялата тази игра на развален телефон, това е възпроизвеждането на българската пропаганда от руската. Кой на кого подражава - не сме ли "велики", а? Авторите на руската публикация, които ни правят горди с този факт, напълно заслужават една (горда?!) "Стара планина" от страна на др. Георги Първанов. Наскоро той награди Евгений Примаков (бивш външен министър на Русия и ментор на споменатия руски посланик Авдеев) с това отличие. Защо пък да не закичи с него и други заслужили (свои) руски другари?
публикувай коментар
